Разлика между версии на „Приказка за плашилото“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(създаване)
 
м (Форматиране и подреждане)
 
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия произведение
 
{{Инфокутия произведение
| име                   = Приказка за плашилото
+
| име = Приказка за плашилото
| име в оригинал       =  
+
| име в оригинал =  
| други-имена           =  
+
| други-имена =  
| език                 =  
+
| език =  
| автор                 = Александър Карапанчев
+
| автор = Александър Карапанчев
| издадена-година       = 2006
+
| издадена-година = 2006
| издадена-държава     =  
+
| издадена-държава =  
| жанр                 = магически реализъм
+
| жанр = магически реализъм
| вид-изкуство         = литература
+
| вид-изкуство = литература
| вид                   = разказ
+
| вид = разказ
| цикъл                 =  
+
| цикъл =  
| предходно             =  
+
| предходно =  
| следващо             =  
+
| следващо =  
| бележки               =  
+
| бележки =  
 
}}
 
}}
 
'''''„Приказка за плашилото“''''' е разказ в жанра [[магически реализъм]] от писателя [[Александър Карапанчев]].
 
'''''„Приказка за плашилото“''''' е разказ в жанра [[магически реализъм]] от писателя [[Александър Карапанчев]].

Текуща версия към 11:01, 8 юли 2011

Приказка за плашилото
Автор(и): Александър Карапанчев
Първо издание: 2006 г.
Жанр(ове): магически реализъм
Изкуство: литература
Вид: разказ

„Приказка за плашилото“ е разказ в жанра магически реализъм от писателя Александър Карапанчев.

Сюжет[редактиране]

 

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

 

Насред скрито между хълмовете лозе е изправено плашило. Грозно и окъсано, с ужасяващо лице върху кратуната-глава, но точно затова си върши работата чудесно. И е гордо с това... Но едно чудесно лято плашилото се оглежда и забелязва, че нито дрехите му са като дрехи, нито нищо. С много помощ от облаците, небето, състрадателния кълвач и кой ли още не то успява да си закърпи и скалъпи чудесни, с много вкус дрехи. И сякаш и лицето му с всеки изминал ден е все по-приятно, усмихнато, и сигурно скоро ще бъде съвсем красиво.

Да, красотата не плаши птиците, и те изяждат гроздето до последното зърно. Но какво от това? Насред лозето вече стои чудесно облечен млад човек, който аха-аха и да тръгне да търси мястото си сред хората.

 

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

 

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

В съвместни издания[редактиране]