Разлика между версии на „Ян Бибиян (герой)“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(създаване на статията)
 
м
 
(Не са показани 11 междинни версии от 5 потребители)
Ред 1: Ред 1:
'''Ян Бибиян''' e измислен герой от романите на [[Eлин Пелин]] ''"[[Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе.]]"'' и ''"[[Ян Бибиян на Луната]]"''.
+
{{Инфокутия герой
 +
| автор = Елин Пелин
 +
| поредица = Ян Бибиян
 +
| картинка =
 +
| px =
 +
| картинка-текст =
 +
| име = Ян Бибиян
 +
| описание =
 +
| асоциации =
 +
| място =
 +
| първа поява = ''„[[Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе]]“''
 +
| още в = ''„[[Ян Бибиян на Луната]]“''
 +
| бележки =
 +
}}
 +
'''Ян Бибиян''' e измислен герой от романите на [[Елин Пелин]] ''[[Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе]]'' и ''[[Ян Бибиян на Луната]]''.
  
 
== Описание ==
 
== Описание ==
  
В първия роман Ян Бибиян е пакостливо хлапе, което изгубва главата си и получава вместо нея глава от пръст. За да върне своята, той преживява много премеждия.
+
В първия роман Ян Бибиян е пакостливо хлапе, което се сприятелява с дяволчето [[Фют]], чиито баща - старият дявол - разменя главите на Ян Бибиян и на глиненото момче [[Калчо]]. За да върне своята, главният герой преживява много премеждия, пътува до подземните царства на дяволите и на магьосника Мирилайлай, освобождава пленената Лиана и разваля магията над Иа, а в края на романа се връща променен и по-добър. От най-буйното и лошо момче в градчето Ян Бибиян се превръща в спасител на много поробени и превърнати в птички деца, които Мирилайлай е осъдил да обитават Желязната гора в царството му. Самата гора също разцъфва, а слугите на злия магьосник, люлючетата, се преобразяват на работливи мравки. Последната добрина на Ян Бибиян е че не оставя да умре глиненото момче Калчо, чиято глава е носил през две-трети от романовото време. Спасява го, като му дава жива вода и двамата стават от тоя момент нататък неразделни приятели.
  
Във втория роман Ян Бибиян вече е млад мъж, който построява космическа ракета, с която пътува до Луната.
+
Във втория роман Ян Бибиян вече е млад мъж, който е бил пратен да се обучава от бащата на Лиана и Иа в морското машинно училище. Влюбен е в по-малката сестра, която е спасил от жестоката магия на Мирилайлай и преобразил от врана на момиче. Спътник вече не му е лошото дяволче Фют, с което Ян Бибиян не иска да има нищо общо, а глиненото момче Калчо, което чудодейно продължава да живее. Ян Бибиян лети на самолет, докато е чирак на Франц Техниката и това така го запалва по космоса и звездите, че не се спира пред нищо, докато не получава необходимите му знания и не построява космическа ракета, с която пътува до Луната. Там се среща с лунните жители - лунаги и успява да ги накара да заживеят в мир, а дотогава 4-те царства са били в непрекъсната вражда помежду си. Във финала разбира, че няма нищо по-скъпо и красиво от родната Земя и се връща на нея с Калчо, след като едва са се откопчили от намеренията на две лунни принцеси да се омъжат за тях.
  
{{мъниче}}
+
== Прототип ==
  
[[Категория: Измислени герои по име - Я]]
+
В първия роман Ян Бибиян вероятно е описан като „антимодел“ за държането на едно дете. Във втория образът му е вероятно повлиян от увлеченията на писателя по техника, новини и открития.
[[Категория: Измислени герои на Елин Пелин]]
+
 
 +
Името на главния герой и романа хрумнали на Елин Пелин от детските думички на малкия му син Боян. Съпругата на писателя Стефана е свидетелствала, че авторът много харесал фразата, която 2-3-годишното му момченце си повтаряло непрекъснато. То обичало да си играе, като взимало вестник или някаква книга, отваряло ги и тъй като не можело да чете, се преструвало и си говорело само: „ян бибиян... ян бибиян... ян бибиян”.
 +
 
 +
[[Категория:Измислени герои на Елин Пелин]]

Текуща версия към 14:47, 13 юли 2014

Герой на: Елин Пелин
Поредица: Ян Бибиян
Характеристика:
Пълно име: Ян Бибиян
Поява в: Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе
Участва и в: Ян Бибиян на Луната

Ян Бибиян e измислен герой от романите на Елин Пелин Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе и Ян Бибиян на Луната.

Описание[редактиране]

В първия роман Ян Бибиян е пакостливо хлапе, което се сприятелява с дяволчето Фют, чиито баща - старият дявол - разменя главите на Ян Бибиян и на глиненото момче Калчо. За да върне своята, главният герой преживява много премеждия, пътува до подземните царства на дяволите и на магьосника Мирилайлай, освобождава пленената Лиана и разваля магията над Иа, а в края на романа се връща променен и по-добър. От най-буйното и лошо момче в градчето Ян Бибиян се превръща в спасител на много поробени и превърнати в птички деца, които Мирилайлай е осъдил да обитават Желязната гора в царството му. Самата гора също разцъфва, а слугите на злия магьосник, люлючетата, се преобразяват на работливи мравки. Последната добрина на Ян Бибиян е че не оставя да умре глиненото момче Калчо, чиято глава е носил през две-трети от романовото време. Спасява го, като му дава жива вода и двамата стават от тоя момент нататък неразделни приятели.

Във втория роман Ян Бибиян вече е млад мъж, който е бил пратен да се обучава от бащата на Лиана и Иа в морското машинно училище. Влюбен е в по-малката сестра, която е спасил от жестоката магия на Мирилайлай и преобразил от врана на момиче. Спътник вече не му е лошото дяволче Фют, с което Ян Бибиян не иска да има нищо общо, а глиненото момче Калчо, което чудодейно продължава да живее. Ян Бибиян лети на самолет, докато е чирак на Франц Техниката и това така го запалва по космоса и звездите, че не се спира пред нищо, докато не получава необходимите му знания и не построява космическа ракета, с която пътува до Луната. Там се среща с лунните жители - лунаги и успява да ги накара да заживеят в мир, а дотогава 4-те царства са били в непрекъсната вражда помежду си. Във финала разбира, че няма нищо по-скъпо и красиво от родната Земя и се връща на нея с Калчо, след като едва са се откопчили от намеренията на две лунни принцеси да се омъжат за тях.

Прототип[редактиране]

В първия роман Ян Бибиян вероятно е описан като „антимодел“ за държането на едно дете. Във втория образът му е вероятно повлиян от увлеченията на писателя по техника, новини и открития.

Името на главния герой и романа хрумнали на Елин Пелин от детските думички на малкия му син Боян. Съпругата на писателя Стефана е свидетелствала, че авторът много харесал фразата, която 2-3-годишното му момченце си повтаряло непрекъснато. То обичало да си играе, като взимало вестник или някаква книга, отваряло ги и тъй като не можело да чете, се преструвало и си говорело само: „ян бибиян... ян бибиян... ян бибиян”.