Разлика между версии на „Фют“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (Форматиране и подреждане)
 
(Не е показана една междинна версия от друг потребител)
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия герой
 
{{Инфокутия герой
| автор           = Елин Пелин
+
| автор = Елин Пелин
| поредица       = Ян Бибиян
+
| поредица = Ян Бибиян
| картинка       =  
+
| картинка =  
| px             =  
+
| px =  
| картинка-текст =  
+
| картинка-текст =  
| име             = Фют
+
| име = Фют
| описание       =  
+
| описание =  
| асоциации       =  
+
| асоциации =  
| място           =  
+
| място =  
| първа поява     = ''„[[Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе]]“''
+
| първа поява = ''„[[Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе]]“''
| още в           = ''„[[Ян Бибиян на Луната]]“''
+
| още в = ''„[[Ян Бибиян на Луната]]“''
| бележки         =  
+
| бележки =  
 
}}
 
}}
'''фют''' e измислен герой от романите на [[Елин Пелин]] ''„[[Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе]]“'' и ''„[[Ян Бибиян на Луната]]“''.
+
'''Фют''' e измислен герой от романите на [[Елин Пелин]] ''„[[Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе]]“'' и ''„[[Ян Бибиян на Луната]]“''.
  
 
== Описание ==
 
== Описание ==
 
ФЮТ е име на дяволче, един от главните герои в първата част от дилогията за [[Ян Бибиян]] – „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ и епизодичен герой във втората част – „Ян Бибиян на Луната“.
 
ФЮТ е име на дяволче, един от главните герои в първата част от дилогията за [[Ян Бибиян]] – „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ и епизодичен герой във втората част – „Ян Бибиян на Луната“.
  
Още в началото на първата книга дяволчето Фют се сприятелява с най-големия злосторник на градчето – Ян Бибиян. Заедно крадат кокошки и правят бели, живеят в запустяла воденица и отмъкват храна от домовете на мирните хора. Бащата на Фют, старият дявол, иска да ги раздели, защото се опасява, че подобно приятелство може да опропасти добрите заложби на сина му да прави злини.  
+
Още в началото на първата книга дяволчето Фют се сприятелява с най-големия злосторник на градчето – Ян Бибиян. Заедно крадат кокошки и правят бели, живеят в запустяла воденица и отмъкват храна от домовете на мирните хора. Бащата на Фют, старият дявол, иска да ги раздели, защото се опасява, че подобно приятелство може да опропасти добрите заложби на сина му да прави злини.
  
При цялата си опереност Фют се оказва потърпевш от приятелството им още в началото, защото изяжда як бой от човешкото дете. Старият дявол разменя главите на Ян Бибиян и Калчо, но при опита на Фют да прелети с приятеля си до дяволското царство, пострадва отново самият той. Ян Бибиян, като вижда, че не може да спре тоя полет из преизподнята, докопва опашката на Фют и я изтръгва. Оказва се, че тая опашка е чудодейна и го пази от лоши намерения и магии, а докато е в човешки ръце, дяволите не могат да причиняват беди на хората. С нея Ян Бибиян побеждава злия магьосник [[Мирилайлай]], а Фют за пореден път получава здрав пердах – този път от баща си и другите дяволи, за това, че е оставил подобно оръжие да попадне не където трябва.  
+
При цялата си опереност Фют се оказва потърпевш от приятелството им още в началото, защото изяжда як бой от човешкото дете. Старият дявол разменя главите на Ян Бибиян и Калчо, но при опита на Фют да прелети с приятеля си до дяволското царство, пострадва отново самият той. Ян Бибиян, като вижда, че не може да спре тоя полет из преизподнята, докопва опашката на Фют и я изтръгва. Оказва се, че тая опашка е чудодейна и го пази от лоши намерения и магии, а докато е в човешки ръце, дяволите не могат да причиняват беди на хората. С нея Ян Бибиян побеждава злия магьосник [[Мирилайлай]], а Фют за пореден път получава здрав пердах – този път от баща си и другите дяволи, за това, че е оставил подобно оръжие да попадне не където трябва.
  
Изобщо – Фют е доста нетипично дяволче – през повечето време човешкото момче е по-лошо и надарено за злини от него, все го бият и все е виновен за нещо. Всъщност – той просто много иска да си има приятелче, но така и не успява, защото при първата беда зарязва Ян Бибиян и оттам нататък никой от тях не разчита на другия за нищо.  
+
Изобщо – Фют е доста нетипично дяволче – през повечето време човешкото момче е по-лошо и надарено за злини от него, все го бият и все е виновен за нещо. Всъщност – той просто много иска да си има приятелче, но така и не успява, защото при първата беда зарязва Ян Бибиян и оттам нататък никой от тях не разчита на другия за нищо.
  
 
В края на първата книга Фют извършва размяната на главите на Калчо и Ян Бибиян, явно способностите му са нараснали, получил е и опашката си и ще му бъде позволено да е равен с другите обитатели на дяволското царство. Природата му се е изявила напълно – той иска да оставят глиненото момче да умре на дъното на реката и водата да размие напълно тялото му без следа. Дяволът си остава дявол. Но Ян Бибиян вече е добър и не позволява това да се случи.
 
В края на първата книга Фют извършва размяната на главите на Калчо и Ян Бибиян, явно способностите му са нараснали, получил е и опашката си и ще му бъде позволено да е равен с другите обитатели на дяволското царство. Природата му се е изявила напълно – той иска да оставят глиненото момче да умре на дъното на реката и водата да размие напълно тялото му без следа. Дяволът си остава дявол. Но Ян Бибиян вече е добър и не позволява това да се случи.
  
Във втората книга – „Ян Бибиян на Луната“, мястото на спътник на главния герой е отнето от Фют и заето от [[Калчо]]. Ян Бибиян не иска да чуе и види бившия си приятел Фют, но той не се отказва така лесно. Докато Ян Бибиян е на Луната, започва да посещава любимото му момиче Иа и все по-често ѝ носи цветя костюмиран и напомаден. Така само помага да се изяват чувствата между Иа и Ян Бибиян – тя го дразни, той ревнува и обратно, от което става безспорно ясно, че са влюбени един в друг. Така Фют за пореден път се проваля и вместо злина прави услуга на Ян Бибиян и Иа.  
+
Във втората книга – „Ян Бибиян на Луната“, мястото на спътник на главния герой е отнето от Фют и заето от [[Калчо]]. Ян Бибиян не иска да чуе и види бившия си приятел Фют, но той не се отказва така лесно. Докато Ян Бибиян е на Луната, започва да посещава любимото му момиче Иа и все по-често ѝ носи цветя костюмиран и напомаден. Така само помага да се изяват чувствата между Иа и Ян Бибиян – тя го дразни, той ревнува и обратно, от което става безспорно ясно, че са влюбени един в друг. Така Фют за пореден път се проваля и вместо злина прави услуга на Ян Бибиян и Иа.
  
 
+
[[Категория:Измислени герои на Елин Пелин]]
 
 
 
 
[[Категория: Измислени герои на Елин Пелин]]
 

Текуща версия към 21:06, 8 юли 2011

Герой на: Елин Пелин
Поредица: Ян Бибиян
Характеристика:
Пълно име: Фют
Поява в: Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе
Участва и в: Ян Бибиян на Луната

Фют e измислен герой от романите на Елин Пелин Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе и Ян Бибиян на Луната.

Описание[редактиране]

ФЮТ е име на дяволче, един от главните герои в първата част от дилогията за Ян Бибиян – „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ и епизодичен герой във втората част – „Ян Бибиян на Луната“.

Още в началото на първата книга дяволчето Фют се сприятелява с най-големия злосторник на градчето – Ян Бибиян. Заедно крадат кокошки и правят бели, живеят в запустяла воденица и отмъкват храна от домовете на мирните хора. Бащата на Фют, старият дявол, иска да ги раздели, защото се опасява, че подобно приятелство може да опропасти добрите заложби на сина му да прави злини.

При цялата си опереност Фют се оказва потърпевш от приятелството им още в началото, защото изяжда як бой от човешкото дете. Старият дявол разменя главите на Ян Бибиян и Калчо, но при опита на Фют да прелети с приятеля си до дяволското царство, пострадва отново самият той. Ян Бибиян, като вижда, че не може да спре тоя полет из преизподнята, докопва опашката на Фют и я изтръгва. Оказва се, че тая опашка е чудодейна и го пази от лоши намерения и магии, а докато е в човешки ръце, дяволите не могат да причиняват беди на хората. С нея Ян Бибиян побеждава злия магьосник Мирилайлай, а Фют за пореден път получава здрав пердах – този път от баща си и другите дяволи, за това, че е оставил подобно оръжие да попадне не където трябва.

Изобщо – Фют е доста нетипично дяволче – през повечето време човешкото момче е по-лошо и надарено за злини от него, все го бият и все е виновен за нещо. Всъщност – той просто много иска да си има приятелче, но така и не успява, защото при първата беда зарязва Ян Бибиян и оттам нататък никой от тях не разчита на другия за нищо.

В края на първата книга Фют извършва размяната на главите на Калчо и Ян Бибиян, явно способностите му са нараснали, получил е и опашката си и ще му бъде позволено да е равен с другите обитатели на дяволското царство. Природата му се е изявила напълно – той иска да оставят глиненото момче да умре на дъното на реката и водата да размие напълно тялото му без следа. Дяволът си остава дявол. Но Ян Бибиян вече е добър и не позволява това да се случи.

Във втората книга – „Ян Бибиян на Луната“, мястото на спътник на главния герой е отнето от Фют и заето от Калчо. Ян Бибиян не иска да чуе и види бившия си приятел Фют, но той не се отказва така лесно. Докато Ян Бибиян е на Луната, започва да посещава любимото му момиче Иа и все по-често ѝ носи цветя костюмиран и напомаден. Така само помага да се изяват чувствата между Иа и Ян Бибиян – тя го дразни, той ревнува и обратно, от което става безспорно ясно, че са влюбени един в друг. Така Фют за пореден път се проваля и вместо злина прави услуга на Ян Бибиян и Иа.