Разлика между версии на „Един сън. Рупчос през 1999 г.“
(+1 quote fix(es)) |
|||
| (Не са показани 15 междинни версии от трима потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
| − | | име | + | | име = Единъ сънъ. Рупчос през лето 1999 |
| − | | име в оригинал | + | | име в оригинал = |
| − | | други-имена | + | | други-имена = |
| − | | език | + | | език = |
| − | | автор | + | | автор = [[Никола Хвойненски]] |
| − | | издадена-година | + | | издадена-година = 1935 |
| − | | издадена-държава | + | | издадена-държава = |
| − | | жанр | + | | жанр = [[научна фантастика]] |
| − | | вид-изкуство | + | | вид-изкуство = литература |
| − | | вид | + | | вид = роман |
| − | | цикъл | + | | цикъл = |
| − | | предходно | + | | предходно = |
| − | | следващо | + | | следващо = |
| − | | бележки | + | | бележки = |
}} | }} | ||
'''''„Един сън. Рупчос през 1999 г.“''''' e роман от писателя [[Никола Хвойненски]]. | '''''„Един сън. Рупчос през 1999 г.“''''' e роман от писателя [[Никола Хвойненски]]. | ||
| − | |||
| − | |||
== Сюжет == | == Сюжет == | ||
| + | {{spoilers}} | ||
| + | Главните герои (Кольо и дядо Диню) заспиват в пещерата под „Калугерица“. Събуждат се 65 години напред във времето - на Възкресение Христово, 1999 г. Това, което виждат е общество, в което властват братството, взаимопомощта, труда и християнските добродетели. Основно внимание авторът отделя на благоустройството и управлението на подобно бъдещо общество. Предишните голи чукари са залесени. От бедните къщи няма и следа - те са заменени от камнни двуетажни къщи. Предишното село Рупчос се е сляло с Шейтаново, Чукуркьой, Павелско, Хвойна, Малево и Оряхово, за да образуват Добростан - 25-хилядно градче. Целият град е електрифициран и чист. Построени са монжество манастири и кооперации. Благодарение на кооперациите хората в околията има овощарство, пчеларство, отглеждат се зеленчуци, добитък и риба. Железници обикалят околията, като пренасят не само хора, но и руди. Създадена е безплатна трамвайна линия от Рупчос до Оряхово. В училището на бъдещето децата са хранени, обличани, грижат се за тялото си. След завършването на общия курс от 7 години тези, които искат да продължат по-нагоре прекарват една година, като практиканти. Чрез говорящият кинематограф всеки, който пожелае може да научи всичко от което има нужда. И всичко това е напълно безплатно. Главните герои научават, че в бъдещето съществуват мобилни телефони, в които можеш да видиш лицето на този, с който говориш. С телепатията и телевизията е наравен голям научен напредък, за който само се загатва. | ||
| − | + | След всички приключения главните герои се събуждат в пещерата. | |
| − | == | + | {{endspoilers}} |
| + | == Публикации == | ||
* [[1935 г.]] - ''„[[Един сън. Рупчос през 1999 г. (Издателство Българска книга, 1935)|Един сън. Рупчос през 1999 г.]]“'' - [[Издателство Българска книга|Издателство „Българска книга“, София]] | * [[1935 г.]] - ''„[[Един сън. Рупчос през 1999 г. (Издателство Българска книга, 1935)|Един сън. Рупчос през 1999 г.]]“'' - [[Издателство Българска книга|Издателство „Българска книга“, София]] | ||
Текуща версия към 07:00, 3 декември 2012
| Единъ сънъ. Рупчос през лето 1999 | |
| Автор(и): | Никола Хвойненски |
|---|---|
| Първо издание: | 1935 г. |
| Жанр(ове): | научна фантастика |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | роман |
„Един сън. Рупчос през 1999 г.“ e роман от писателя Никола Хвойненски.
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Главните герои (Кольо и дядо Диню) заспиват в пещерата под „Калугерица“. Събуждат се 65 години напред във времето - на Възкресение Христово, 1999 г. Това, което виждат е общество, в което властват братството, взаимопомощта, труда и християнските добродетели. Основно внимание авторът отделя на благоустройството и управлението на подобно бъдещо общество. Предишните голи чукари са залесени. От бедните къщи няма и следа - те са заменени от камнни двуетажни къщи. Предишното село Рупчос се е сляло с Шейтаново, Чукуркьой, Павелско, Хвойна, Малево и Оряхово, за да образуват Добростан - 25-хилядно градче. Целият град е електрифициран и чист. Построени са монжество манастири и кооперации. Благодарение на кооперациите хората в околията има овощарство, пчеларство, отглеждат се зеленчуци, добитък и риба. Железници обикалят околията, като пренасят не само хора, но и руди. Създадена е безплатна трамвайна линия от Рупчос до Оряхово. В училището на бъдещето децата са хранени, обличани, грижат се за тялото си. След завършването на общия курс от 7 години тези, които искат да продължат по-нагоре прекарват една година, като практиканти. Чрез говорящият кинематограф всеки, който пожелае може да научи всичко от което има нужда. И всичко това е напълно безплатно. Главните герои научават, че в бъдещето съществуват мобилни телефони, в които можеш да видиш лицето на този, с който говориш. С телепатията и телевизията е наравен голям научен напредък, за който само се загатва.
След всички приключения главните герои се събуждат в пещерата.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
