Разлика между версии на „Емар и Ведрин“
м (забравила бях вътрешните препратки) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия герой | {{Инфокутия герой | ||
| − | | автор | + | | автор = Георги Илиев |
| − | | поредица | + | | поредица = |
| − | | картинка | + | | картинка = |
| − | | px | + | | px = |
| − | | картинка-текст | + | | картинка-текст = |
| − | | име | + | | име = Емар, Ведрин |
| − | | описание | + | | описание = законник, певец |
| − | | асоциации | + | | асоциации = |
| − | | място | + | | място = |
| − | | първа поява | + | | първа поява = ''„[[Теут се бунтува]]“'' |
| − | | още в | + | | още в = |
| − | | бележки | + | | бележки = |
}} | }} | ||
| − | '''Емар''' и '''Ведрин''' са съответно законник и певец - герои от романа на [[Георги Илиев]] ''„[[Теут се бунтува]]“''. | + | '''Емар''' и '''Ведрин''' са съответно законник и певец - герои от романа на [[Георги Илиев]] ''„[[Теут се бунтува]]“''. |
== Описание == | == Описание == | ||
| − | За Емар и Ведрин Георги Илиев говори почти винаги едновременно, така че образите им са свързани. Те са герои, подчинени на планетарния съвет и ролята им е по-скоро на примирени пажове на | + | За Емар и Ведрин Георги Илиев говори почти винаги едновременно, така че образите им са свързани. Те са герои, подчинени на планетарния съвет и ролята им е по-скоро на примирени пажове на „вечния председател“ [[Возан]], отколкото на изтъкнати творци и мислители. Все пак се предполага, че в своята област са най-добрите. Ведрин е бард. Той увековечава съдбата на планетата в епически песни, които съчинява и пее. Емар обитава двореца „Истини - векове“, където пише и пази законите на планетата. Когато настъпват размирици и настроените срещу [[Кантемир]] тълпи отново се обръщат в негова защита и го издигат в култ, а Возан разбира, че няма да бъде спрян и ще се извърши опитът за спасяване на планетата, Емар подпалва двореца и изгаря всички писани дотогава закони и историята на [[Теут]]. Така се надява, че грешките на миналото няма да се повторят. |
Образите на Ведрин и Емар са отражение на представата на Георги Илиев за интелектуалците - че ролята им не бива да е единствено обслужваща, нито пък те - храненици на трапезите на богатите властници. С акта на подпалването на двореца авторът показва, че се присъединява към схващането, че хората на изкуството и науката трябва да са опозиция на властта, а не нейни певци и венцехвалители. | Образите на Ведрин и Емар са отражение на представата на Георги Илиев за интелектуалците - че ролята им не бива да е единствено обслужваща, нито пък те - храненици на трапезите на богатите властници. С акта на подпалването на двореца авторът показва, че се присъединява към схващането, че хората на изкуството и науката трябва да са опозиция на властта, а не нейни певци и венцехвалители. | ||
| − | + | [[Категория:Измислени герои на Георги Илиев]] | |
| − | [[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]] | ||
Текуща версия към 06:49, 6 юли 2011
| Герой на: Георги Илиев | |
|---|---|
| Характеристика: | |
| Пълно име: | Емар, Ведрин |
| Описание: | законник, певец |
| Поява в: | „Теут се бунтува“ |
Емар и Ведрин са съответно законник и певец - герои от романа на Георги Илиев „Теут се бунтува“.
Описание[редактиране]
За Емар и Ведрин Георги Илиев говори почти винаги едновременно, така че образите им са свързани. Те са герои, подчинени на планетарния съвет и ролята им е по-скоро на примирени пажове на „вечния председател“ Возан, отколкото на изтъкнати творци и мислители. Все пак се предполага, че в своята област са най-добрите. Ведрин е бард. Той увековечава съдбата на планетата в епически песни, които съчинява и пее. Емар обитава двореца „Истини - векове“, където пише и пази законите на планетата. Когато настъпват размирици и настроените срещу Кантемир тълпи отново се обръщат в негова защита и го издигат в култ, а Возан разбира, че няма да бъде спрян и ще се извърши опитът за спасяване на планетата, Емар подпалва двореца и изгаря всички писани дотогава закони и историята на Теут. Така се надява, че грешките на миналото няма да се повторят.
Образите на Ведрин и Емар са отражение на представата на Георги Илиев за интелектуалците - че ролята им не бива да е единствено обслужваща, нито пък те - храненици на трапезите на богатите властници. С акта на подпалването на двореца авторът показва, че се присъединява към схващането, че хората на изкуството и науката трябва да са опозиция на властта, а не нейни певци и венцехвалители.
