Разлика между версии на „Батуил“
м (Форматиране и подреждане) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия герой | {{Инфокутия герой | ||
| − | | автор | + | | автор = Георги Илиев |
| − | | поредица | + | | поредица = |
| − | | картинка | + | | картинка = |
| − | | px | + | | px = |
| − | | картинка-текст | + | | картинка-текст = |
| − | | име | + | | име = Батуил |
| − | | описание | + | | описание = осакатен работник |
| − | | асоциации | + | | асоциации = |
| − | | място | + | | място = |
| − | | първа поява | + | | първа поява = ''„[[Теут се бунтува]]“'' |
| − | | още в | + | | още в = |
| − | | бележки | + | | бележки = |
}} | }} | ||
'''Батуил''' e герой от романа на [[Георги Илиев]] ''„[[Теут се бунтува]]“'', чиято роля е по-скоро функционална. Появява се в началото и дава тласък на действието, както и в предпоследната глава, където изиграва ролята на редуктор за решителните процеси и обръщането на настроените срещу [[Кантемир]] тълпи в негова подкрепа. | '''Батуил''' e герой от романа на [[Георги Илиев]] ''„[[Теут се бунтува]]“'', чиято роля е по-скоро функционална. Появява се в началото и дава тласък на действието, както и в предпоследната глава, където изиграва ролята на редуктор за решителните процеси и обръщането на настроените срещу [[Кантемир]] тълпи в негова подкрепа. | ||
== Описание == | == Описание == | ||
| − | Батуил е много интересен образ. Именно заради него главният герой Кантемир е пратен в затвора дворец [[Хотанца]]. Причината: че не предотвратява трудова злополука - видял е , че Батуил заспива, но преди да се намеси, последният пада в машината и тя го осакатява ужасно. Съоръженията за преработка на изровените останки от цивилизации в [[Костимел]] се повреждат, краката на Батуил са отрязани, главата му - обезобразена и частично смазана, но като по чудо той оживява. Планетарният съвет начело с [[Возан]] има повод да изолира Кантемир и да го прати в затвора, откъдето няма да може да реализира дръзките си мечти да задвижи отново и спаси планетата [[Теут]]. | + | Батуил е много интересен образ. Именно заради него главният герой Кантемир е пратен в затвора дворец [[Хотанца]]. Причината: че не предотвратява трудова злополука - видял е, че Батуил заспива, но преди да се намеси, последният пада в машината и тя го осакатява ужасно. Съоръженията за преработка на изровените останки от цивилизации в [[Костимел]] се повреждат, краката на Батуил са отрязани, главата му - обезобразена и частично смазана, но като по чудо той оживява. Планетарният съвет начело с [[Возан]] има повод да изолира Кантемир и да го прати в затвора, откъдето няма да може да реализира дръзките си мечти да задвижи отново и спаси планетата [[Теут]]. |
В предпоследната глава на романа двамата герои отново се срещат. Батуил е в града на прокажените. Кантемир вече знае, че Возан настройва срещу него тълпите. Двамата се срещат случайно, край тях е пълно с болни и недъгави и именно след тая среща Кантемир си връща доверието на хората. Край тях минава процесия, от която главният герой разбира, че е обект на култ. Недоизяснена остава ролята на [[Пину]] като жрица в този култ. Макар да не лекува болни и сакати, може да се направи далечен паралел с месианските действия на Исус, който също не се гнуси от хорското нещастие и отива при всекиго. Това е една очевидна, но недобре разгърната и неубедително защитена линия в романа на Георги Илиев. Ненапразно Возан мрази Кантемир за това, че иска да бъде Спасител. | В предпоследната глава на романа двамата герои отново се срещат. Батуил е в града на прокажените. Кантемир вече знае, че Возан настройва срещу него тълпите. Двамата се срещат случайно, край тях е пълно с болни и недъгави и именно след тая среща Кантемир си връща доверието на хората. Край тях минава процесия, от която главният герой разбира, че е обект на култ. Недоизяснена остава ролята на [[Пину]] като жрица в този култ. Макар да не лекува болни и сакати, може да се направи далечен паралел с месианските действия на Исус, който също не се гнуси от хорското нещастие и отива при всекиго. Това е една очевидна, но недобре разгърната и неубедително защитена линия в романа на Георги Илиев. Ненапразно Возан мрази Кантемир за това, че иска да бъде Спасител. | ||
| − | + | [[Категория:Измислени герои на Георги Илиев]] | |
| − | |||
| − | [[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]] | ||
Текуща версия към 16:14, 5 юли 2011
| Герой на: Георги Илиев | |
|---|---|
| Характеристика: | |
| Пълно име: | Батуил |
| Описание: | осакатен работник |
| Поява в: | „Теут се бунтува“ |
Батуил e герой от романа на Георги Илиев „Теут се бунтува“, чиято роля е по-скоро функционална. Появява се в началото и дава тласък на действието, както и в предпоследната глава, където изиграва ролята на редуктор за решителните процеси и обръщането на настроените срещу Кантемир тълпи в негова подкрепа.
Описание[редактиране]
Батуил е много интересен образ. Именно заради него главният герой Кантемир е пратен в затвора дворец Хотанца. Причината: че не предотвратява трудова злополука - видял е, че Батуил заспива, но преди да се намеси, последният пада в машината и тя го осакатява ужасно. Съоръженията за преработка на изровените останки от цивилизации в Костимел се повреждат, краката на Батуил са отрязани, главата му - обезобразена и частично смазана, но като по чудо той оживява. Планетарният съвет начело с Возан има повод да изолира Кантемир и да го прати в затвора, откъдето няма да може да реализира дръзките си мечти да задвижи отново и спаси планетата Теут.
В предпоследната глава на романа двамата герои отново се срещат. Батуил е в града на прокажените. Кантемир вече знае, че Возан настройва срещу него тълпите. Двамата се срещат случайно, край тях е пълно с болни и недъгави и именно след тая среща Кантемир си връща доверието на хората. Край тях минава процесия, от която главният герой разбира, че е обект на култ. Недоизяснена остава ролята на Пину като жрица в този култ. Макар да не лекува болни и сакати, може да се направи далечен паралел с месианските действия на Исус, който също не се гнуси от хорското нещастие и отива при всекиго. Това е една очевидна, но недобре разгърната и неубедително защитена линия в романа на Георги Илиев. Ненапразно Возан мрази Кантемир за това, че иска да бъде Спасител.
