Разлика между версии на „Теут“
м (болдирам) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия място | {{Инфокутия място | ||
| − | | име | + | | име = Теут |
| − | | картинка | + | | картинка = |
| − | | px | + | | px = |
| − | | картинка-текст | + | | картинка-текст = |
| − | | описание | + | | описание = загиваща планета |
| − | | асоциации | + | | асоциации = |
| − | | автор | + | | автор = [[Георги Илиев]] |
| − | | други-автори | + | | други-автори = |
| − | | първа поява | + | | първа поява = ''„[[Теут се бунтува]]“'' |
| − | | още в | + | | още в = |
| − | | поредица | + | | поредица = |
| − | | бележки | + | | бележки = |
}} | }} | ||
== Описание == | == Описание == | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | Цивилизацията е към края си, храната и водата са на привършване. Оцелелите копаят останки от предишни поселения и се хранят с кости и черепи, изравяни от машини в последното находище [[Костимел]]. Учените начело с [[Кантемир]] изобретяват специални въжейни лъчи и други токове, с които да опашат земята. В последния отброен миг заедно с лъчите трябва да се взривят и ракетни огнища, разположени по билото на планината Опор. Така планетата ще получи силен тласък и ще се задвижи, а ядрото й отново ще се намагнетизира, за да се завърти Теут около оста си. | + | '''Теут''' е загиваща планета от романа ''„[[Теут се бунтува]]“'' на [[Георги Илиев]]. Населена е с човешки същества и много прилича на Земята. |
| + | |||
| + | Представлява много старо небесно тяло, което е спряло да се върти около оста си и последните години и дни се преброяват от времемери (часовници). Денят и нощта не се сменят, Слънцето е изгорило и превърнало на прах почти всичко в едната половина на Теут, а в другата всичко е потънало в ледове и мрак. В едната половина на Теут има 7 земи, в другата - също толкова. Хората се лутат и непрекъснато търсят спасение от жегата, управлява ги планетарен съвет, заседаващ в столицата [[Мезград]], под председателството на [[Возан]]. Последният им внушава как да действат и какво да правят с помощта на лъчи, с които ги облъчва. | ||
| + | |||
| + | Авторът използва като синоними „планета“ и „земя“. | ||
| + | |||
| + | Цивилизацията е към края си, храната и водата са на привършване. Оцелелите копаят останки от предишни поселения и се хранят с преработени кости и черепи, изравяни от машини в последното им находище [[Костимел]]. Учените начело с [[Кантемир]] изобретяват специални въжейни лъчи и други токове, с които да опашат земята. В последния отброен миг заедно с лъчите трябва да се взривят и ракетни огнища, разположени по билото на планината Опор. Така планетата ще получи силен тласък и ще се задвижи, а ядрото й отново ще се намагнетизира, за да се завърти Теут около оста си. | ||
Във финала на книгата, въпреки многобройните саботажи на опитите и опити да се разруши техниката, изградените съоръжения са пуснати в ход и планетата е спасена. Теут е разтърсена от поредица катаклизми, земната кора се нагъва, изчезват планини, други изникват и се възправят над пресъхналите морета. Много от оцелелите хора загиват. Но живите вече ще могат да виждат как слънцето изгравя и залязва. | Във финала на книгата, въпреки многобройните саботажи на опитите и опити да се разруши техниката, изградените съоръжения са пуснати в ход и планетата е спасена. Теут е разтърсена от поредица катаклизми, земната кора се нагъва, изчезват планини, други изникват и се възправят над пресъхналите морета. Много от оцелелите хора загиват. Но живите вече ще могат да виждат как слънцето изгравя и залязва. | ||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 18:17, 8 юли 2011
| Теут | |
|---|---|
| | |
| Описание: | загиваща планета |
| | |
| Автор: | Георги Илиев |
| Поява в: | „Теут се бунтува“ |
Описание[редактиране]
Теут е загиваща планета от романа „Теут се бунтува“ на Георги Илиев. Населена е с човешки същества и много прилича на Земята.
Представлява много старо небесно тяло, което е спряло да се върти около оста си и последните години и дни се преброяват от времемери (часовници). Денят и нощта не се сменят, Слънцето е изгорило и превърнало на прах почти всичко в едната половина на Теут, а в другата всичко е потънало в ледове и мрак. В едната половина на Теут има 7 земи, в другата - също толкова. Хората се лутат и непрекъснато търсят спасение от жегата, управлява ги планетарен съвет, заседаващ в столицата Мезград, под председателството на Возан. Последният им внушава как да действат и какво да правят с помощта на лъчи, с които ги облъчва.
Авторът използва като синоними „планета“ и „земя“.
Цивилизацията е към края си, храната и водата са на привършване. Оцелелите копаят останки от предишни поселения и се хранят с преработени кости и черепи, изравяни от машини в последното им находище Костимел. Учените начело с Кантемир изобретяват специални въжейни лъчи и други токове, с които да опашат земята. В последния отброен миг заедно с лъчите трябва да се взривят и ракетни огнища, разположени по билото на планината Опор. Така планетата ще получи силен тласък и ще се задвижи, а ядрото й отново ще се намагнетизира, за да се завърти Теут около оста си.
Във финала на книгата, въпреки многобройните саботажи на опитите и опити да се разруши техниката, изградените съоръжения са пуснати в ход и планетата е спасена. Теут е разтърсена от поредица катаклизми, земната кора се нагъва, изчезват планини, други изникват и се възправят над пресъхналите морета. Много от оцелелите хора загиват. Но живите вече ще могат да виждат как слънцето изгравя и залязва.
