Разлика между версии на „Фантастични игри (Издателство Любомъдрие, 1996)“
От БГ-Фантастика
(-1 extra quote(s)) |
|||
(Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| съдържа = сборник | | съдържа = сборник | ||
| автор = [[Недялка Михова]] | | автор = [[Недялка Михова]] | ||
− | | корица = | + | | корица = Михова.jpg |
| px = | | px = | ||
| корица-текст = | | корица-текст = | ||
Ред 47: | Ред 47: | ||
* ''„[[Светлото прозрение на Аени]]“'' | * ''„[[Светлото прозрение на Аени]]“'' | ||
* ''„[[Един човек, една планета]]“'' | * ''„[[Един човек, една планета]]“'' | ||
− | * ''„[[Контакт]]“'' | + | * ''„[[Контакт (Недялка Михова)|Контакт]]“'' |
* ''„[[Страшният лик на времето]]“'' | * ''„[[Страшният лик на времето]]“'' | ||
* ''„[[Място за срещи]]“'' | * ''„[[Място за срещи]]“'' |
Текуща версия към 19:40, 21 февруари 2017
Фантастични игри | |
сборник — научна фантастика | |
автор: | Недялка Михова |
Издателски данни: | |
Издадено в: | България |
Език: | български |
Кога: | 1996 г. |
Издателство: | „Любомъдрие“ |
„Фантастични игри“ е сборник с фантастични разкази и новели от Недялка Михова, издаден през 1996 г. от издателство „Любомъдрие“.
Съдържание[редактиране]
- „В бурята“
- „Неизвестното“
- „Отмъщението на професор Съливан“
- „Човешка вярност“
- „Светлото прозрение на Аени“
- „Един човек, една планета“
- „Контакт“
- „Страшният лик на времето“
- „Място за срещи“
- „Решението“
- „Червеното джудже“
- „Беглецът“
- „Среща със себе си“
- „Вещите“
- „Учените от Олар“
- „Тези след нас“
- „Психотерапия“
- „Въпросът за мебелите“
- „Фантастични игри“
- „Филе по ротански“
- „Опитомяване“
- „Брак по фафски“
- „Пътешествията предизвикват промени“
- „Планетата на интригантите“
- „Най-прекрасният миг от живота ми“
- „За логиката на сънищата“
- „Заекът“
- „Постижение“
- „Обичам да се забавлявам“
- „Съвети към туристи, пожелали да посетят планетата Земя в облика на местни растения или животни“
- „Препоръки към космически спортисти“
- „За сведение на пътешествениците във времето“
- „Най-голямата загадка на вселената“
- „А може би истина?“