Разлика между версии на „Клонингите си отиват (Издателство Весела Люцканова, 2004)“
м |
м |
||
(Не са показани 5 междинни версии от трима потребители) | |||
Ред 2: | Ред 2: | ||
| име = Клонингите си отиват | | име = Клонингите си отиват | ||
| произведение = | | произведение = | ||
− | | жанр = научна фантастика | + | | жанр = научна фантастика, социална фантастика |
− | | съдържа = | + | | съдържа = роман |
| автор = [[Весела Люцканова]] | | автор = [[Весела Люцканова]] | ||
− | | корица = | + | | корица = Клонинги отиват.jpg |
| px = | | px = | ||
| корица-текст = | | корица-текст = | ||
Ред 13: | Ред 13: | ||
| година = 2004 | | година = 2004 | ||
| издателство = „[[Издателство Весела Люцканова|Весела Люцканова]]“ | | издателство = „[[Издателство Весела Люцканова|Весела Люцканова]]“ | ||
− | | формат = | + | | формат = 84 х 108/32 |
| брой-страници = 288 | | брой-страници = 288 | ||
| ISBN = 954-311-017-4 | | ISBN = 954-311-017-4 | ||
Ред 22: | Ред 22: | ||
| преводач = | | преводач = | ||
| художник-корица = | | художник-корица = | ||
− | | художник = | + | | художник = [[Валентин Киров]] |
− | | редактор = | + | | редактор = [[Вихра Манова]] |
| коректор = | | коректор = | ||
| предпечат = | | предпечат = | ||
− | | печат = | + | | печат = „Инвестпрес“ АД |
− | | поредица = | + | | поредица = „Колекция Автограф“ |
| поредица-номер = | | поредица-номер = | ||
| предходна = | | предходна = | ||
Ред 34: | Ред 34: | ||
}} | }} | ||
− | '''„Клонингите си отиват“''' | + | Книгата '''„Клонингите си отиват“''' съдържа [[Клонингите си отиват]] третия научнофантастичен роман на писателката [[Весела Люцканова]] от цикъла ѝ за тези необичайни същества. |
== Съдържание == | == Съдържание == | ||
+ | |||
− | + | 1 част: „Мария фон Еди-коя си“, | |
+ | |||
+ | 2 част: „Обиколките на Стивън“ | ||
+ | |||
+ | 3 част: „Доктор Калахан“. | ||
+ | |||
+ | == Други == | ||
+ | |||
+ | На страница 4 има следното посвещение: ''На Нели и Стефан с обич''. | ||
+ | |||
+ | ''Текстът на ІV корица гласи:'' | ||
+ | |||
+ | С този роман моята сага за клонингите приключва. Когато през 1971 година написах първия „КЛОНИНГИ“, смятах, че той ще бъде единствен. Но създаването на клонингите от мечта на човечеството се превърна в доказана заплаха (за мен винаги е била такава), обещаваща не безсмъртие, а израждане и преждевременно остаряване. | ||
+ | |||
+ | ВСЕКИ Е ЕДИНСТВЕН И НЕПОВТОРИМ, моето верую. | ||
+ | |||
+ | Много години преди шумната реклама на Клонейд, че са създали първото клонирано бебе, написах втория роман „Клонингите се завръщат“. И в него като че ли бях описала точно тази клиника с жаждата за слава и пари. И власт. Само че след шумната реклама последва убийствено мълчание. Защо? | ||
+ | |||
+ | Защото заплахата от израждане е истина. Всеки е неповторим. Дори учените се убедиха, че бъдеще има единствено в репродуктивното клониране и особено в стволовите клетки, така щедро захвърляни с пъпната връв при раждането. И ето че се роди и последният роман от сагата „КЛОНИНГИТЕ СИ ОТИВАТ“. | ||
+ | |||
+ | А темата за клонингите ме преследваше години наред, за да започвам отново и отново да пиша за тях. Каква ще бъде следващата ми тема? Нека да остане изненада за вас, мои читатели! | ||
+ | |||
+ | ''Весела Люцканова'' (ръкописен подпис) | ||
[[Категория:Издания - Издателство Весела Люцканова|Клонингите си отиват]] | [[Категория:Издания - Издателство Весела Люцканова|Клонингите си отиват]] |
Текуща версия към 02:10, 11 февруари 2016
Клонингите си отиват | |
роман — научна фантастика, социална фантастика | |
автор: | Весела Люцканова |
Издание: | първо |
Издателски данни: | |
Издадено в: | България |
Език: | български |
Кога: | 2004 г. |
Издателство: | „Весела Люцканова“ |
Формат: | 84 х 108/32 |
Страници: | 288 |
ISBN: | 954-311-017-4 |
Екип: | |
Художник: | Валентин Киров |
Редактор: | Вихра Манова |
Печат: | „Инвестпрес“ АД |
Поредица: | |
Име: | „Колекция Автограф“ |
Книгата „Клонингите си отиват“ съдържа Клонингите си отиват третия научнофантастичен роман на писателката Весела Люцканова от цикъла ѝ за тези необичайни същества.
Съдържание[редактиране]
1 част: „Мария фон Еди-коя си“,
2 част: „Обиколките на Стивън“
3 част: „Доктор Калахан“.
Други[редактиране]
На страница 4 има следното посвещение: На Нели и Стефан с обич.
Текстът на ІV корица гласи:
С този роман моята сага за клонингите приключва. Когато през 1971 година написах първия „КЛОНИНГИ“, смятах, че той ще бъде единствен. Но създаването на клонингите от мечта на човечеството се превърна в доказана заплаха (за мен винаги е била такава), обещаваща не безсмъртие, а израждане и преждевременно остаряване.
ВСЕКИ Е ЕДИНСТВЕН И НЕПОВТОРИМ, моето верую.
Много години преди шумната реклама на Клонейд, че са създали първото клонирано бебе, написах втория роман „Клонингите се завръщат“. И в него като че ли бях описала точно тази клиника с жаждата за слава и пари. И власт. Само че след шумната реклама последва убийствено мълчание. Защо?
Защото заплахата от израждане е истина. Всеки е неповторим. Дори учените се убедиха, че бъдеще има единствено в репродуктивното клониране и особено в стволовите клетки, така щедро захвърляни с пъпната връв при раждането. И ето че се роди и последният роман от сагата „КЛОНИНГИТЕ СИ ОТИВАТ“.
А темата за клонингите ме преследваше години наред, за да започвам отново и отново да пиша за тях. Каква ще бъде следващата ми тема? Нека да остане изненада за вас, мои читатели!
Весела Люцканова (ръкописен подпис)