Разлика между версии на „Елит Николов“
м |
|||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
| починал-от = | | починал-от = | ||
}} | }} | ||
| − | | дейности = д- на филос. науки, Директор на И-т по култура при БАН | + | | дейности = д-р на филос. науки, Директор на И-т по култура при БАН |
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки | ||
| бележки = любител на фантастиката и футурологията | | бележки = любител на фантастиката и футурологията | ||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
}} | }} | ||
| − | Елит Николов Иванов, български учен, университетски педагог, журналист и обществен деятел, е роден през 1925 г. Завършва гимназия за класически езици в София през 1945 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски” през 1953 г. с първа специалност философия и втора - история. Кандидат на философските науки (1960). Доктор на филсофските науки (1973). Научни звания: „Старши научен сътрудник първа степен” по социология на културата (1978) и университетското звание професор по история на изкуството и културата (1983). Членува в Българската и Международната социолгически асоцации, в Българската и Световната философски асоциации и в Световната асоциация на философите франкофони. Избиран на три пъти за вицепрезидент на Изследователския комитет по социология на културата към МСА. От септември 1951 г. до март 1963 г. е офицер в Бъларската народна армия. До 1969 г. е редактор във в. „Народна култура” и главен редактор в Комитет за радио и телевизия. До 1975 г. ръководи Информационно-социологически център на ЦК на БКП. До 1976 г. е заместник-председател на Комисията за духовни ценности към Държавния съвет на НРБ. От 1976 до 1983 г. е директор на Научноизследователския институт за култура км БАН и Комитета за култура. От 1983 г. е редовен професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Член на СБЖ от 1967 г. От 1978 г. е главен редактор на [[Списание Проблеми на културата]]”. Главен редактор на списание „Човек, Еволюция, Космос” от създаването му до неговото спиране през 1983 г. Членувал в БКП от 1945 година до преименуването (разспускането) ѝ. Сред книгите му, известни сред научната общественост, са заглавията: | + | Елит Николов Иванов, български учен, университетски педагог, журналист и обществен деятел, е роден през 1925 г. Завършва гимназия за класически езици в София през 1945 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски” през 1953 г. с първа специалност философия и втора - история. Кандидат на философските науки (1960). Доктор на филсофските науки (1973). Научни звания: „Старши научен сътрудник първа степен” по социология на културата (1978) и университетското звание професор по история на изкуството и културата (1983). Членува в Българската и Международната социолгически асоцации, в Българската и Световната философски асоциации и в Световната асоциация на философите франкофони. Избиран на три пъти за вицепрезидент на Изследователския комитет по социология на културата към МСА. От септември 1951 г. до март 1963 г. е офицер в Бъларската народна армия. До 1969 г. е редактор във в. „Народна култура” и главен редактор в Комитет за радио и телевизия. До 1975 г. ръководи Информационно-социологически център на ЦК на БКП. До 1976 г. е заместник-председател на Комисията за духовни ценности към Държавния съвет на НРБ. От 1976 до 1983 г. е директор на Научноизследователския институт за култура км БАН и Комитета за култура. От 1983 г. е редовен професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Член на СБЖ от 1967 г. От 1978 г. е главен редактор на [[Списание Проблеми на културата|списание „Проблеми на културата“]]”. Главен редактор на списание „Човек, Еволюция, Космос” от създаването му до неговото спиране през 1983 г. Членувал в БКП от 1945 година до преименуването (разспускането) ѝ. Сред книгите му, известни сред научната общественост, са заглавията: |
„Художник, публика, народ”, | „Художник, публика, народ”, | ||
Текуща версия към 23:04, 10 април 2016
| Елит Николов | |
| (Елит Николов Иванов) | |
 | |
| Професия: културолог | |
| Националност: българин | |
| Координати: | |
| Адрес: | София |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 1925 г. |
Бeлежки: | |
| любител на фантастиката и футурологията | |
Елит Николов Иванов, български учен, университетски педагог, журналист и обществен деятел, е роден през 1925 г. Завършва гимназия за класически езици в София през 1945 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски” през 1953 г. с първа специалност философия и втора - история. Кандидат на философските науки (1960). Доктор на филсофските науки (1973). Научни звания: „Старши научен сътрудник първа степен” по социология на културата (1978) и университетското звание професор по история на изкуството и културата (1983). Членува в Българската и Международната социолгически асоцации, в Българската и Световната философски асоциации и в Световната асоциация на философите франкофони. Избиран на три пъти за вицепрезидент на Изследователския комитет по социология на културата към МСА. От септември 1951 г. до март 1963 г. е офицер в Бъларската народна армия. До 1969 г. е редактор във в. „Народна култура” и главен редактор в Комитет за радио и телевизия. До 1975 г. ръководи Информационно-социологически център на ЦК на БКП. До 1976 г. е заместник-председател на Комисията за духовни ценности към Държавния съвет на НРБ. От 1976 до 1983 г. е директор на Научноизследователския институт за култура км БАН и Комитета за култура. От 1983 г. е редовен професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Член на СБЖ от 1967 г. От 1978 г. е главен редактор на списание „Проблеми на културата“”. Главен редактор на списание „Човек, Еволюция, Космос” от създаването му до неговото спиране през 1983 г. Членувал в БКП от 1945 година до преименуването (разспускането) ѝ. Сред книгите му, известни сред научната общественост, са заглавията:
„Художник, публика, народ”,
„За творчеството в телевизията”,
„Феноменология и естетика”,
„Тайната”,
„Телевизионното общуване”,
„Философия на комуникацията”,
„Телевизионното битие на културата”,
„Синейдетика (Обща теория на комуникацията)”,
„Увод в сравнителното културознание”,
„Културата - опит за описание”,
„Културната идентичност на Европа”,
„Дъщерята на надеждите”,
„Знайно и незнайно”,
Приноси към фантастологията[редактиране]
- Като ръководител на „Списание Проблеми на културата“ толерира серия публикации сързани с фантастологията, футурологията и космизма.
- Създаване на „Списание Човек, Еволюция, Космос“, и негов главен редактор.
- 1989 г. - „Земни мисли за Извънземното“ (монография)
- 2014 г. - „Извънземни мисли за Земното“ (монография)
