Разлика между версии на „Преображения на фантастичното в българската проза (Издателство Марин Дринов, 1996)“
м |
(→Съдържание) |
||
(Не са показани 6 междинни версии от същия потребител) | |||
Ред 26: | Ред 26: | ||
| преводач = | | преводач = | ||
| художник-корица = | | художник-корица = | ||
− | | художник = | + | | художник = Емил Станкулова |
| оформление = | | оформление = | ||
− | | редактор = | + | | редактор = Емилиия Симеонова |
| художествен-редактор = | | художествен-редактор = | ||
− | | технически-редактор = | + | | технически-редактор = Веска Андронова |
− | | коректор = | + | | коректор = Емилия Кръстева |
| предпечат = | | предпечат = | ||
| печат = | | печат = | ||
Ред 48: | Ред 48: | ||
*Из историята на проблема | *Из историята на проблема | ||
+ | |||
+ | "Първата Българска фантастика е диаболистична и това не е случайно - кошмарите на войната изострят погледа на българския художник за грозното, престъпното и страшното, за неподозираните сенчести страни у човека. Оттук донякъде и тогавашната концепция за фантастичното като дяволското вътре в нас, в мрачните на душата, където се таят злоба, завист, ниски страсти и жестокост." | ||
+ | |||
+ | "Без да са безупречни в художествено отношение, романите на Г. Илиев са начало на голям скок, на голяма и обещаваха обнова в жанровия диапазон на българската проза. Авторът показва изненздваща интуиция за основните физиономични белези на научната фантастика - дързък полет на техническото въображение, драматична сюжетност, ярко изразен приключенски нерв." | ||
+ | |||
+ | "Мотивът 'гениално изобретение' е в основата и на първата българска научнофантастична драма 'Откривател', чийто автор е Кирил Христов.... Как е стигнал до тези относително толерантни към научното дирене на епохата рационални мотивировки на фантазиите си хрумвания Георги Илиев - единственият с инженерно образование сред нашите фантасти, не е трудно да се доверим. Познавачът на чешката култура Кирил Христов ги открива по съвършено различен път - чрез посредничеството на Чапековите научнофантастични романи... Пиесата на И. Христов излиза в три поредни книжки на сп. 'Българска мисъл' през 1933 Г. Героят и е български учен, който смята, че е обществено онеправдан - талантът му не е получил нужното признание." | ||
*Фолклорна фантастика и белетристика | *Фолклорна фантастика и белетристика | ||
Ред 62: | Ред 68: | ||
*Странният жанр и младите | *Странният жанр и младите | ||
+ | |||
+ | В тази глава са включени: Агоп Мелконян, Тошо Лижев, Величка Настрадинова, Любомир Николов, Наталия Андреева, Никола Кесаровски, Велко Милоев | ||
+ | |||
+ | За новелата "Бедни мой Бернардие": ... Чудакът Бернардие напразно се опитва да развълнува съвременниците си с тъжната история на датския принц - XXII век не разбира алогизма на чувствата, предизвикателствата на страстите поетичните вдъхновения на мечтите - чужда му е безмилостната справедливост на сцената. Обърнал гръб на "примитивния театър", той превъзнася кибернетичните изкуства: половинката, холоскопията, маркираната и обемната музика, където редуцирането на чувствата е наложено от "хуманни" съображения. то гарантира душевното равновесие, не застрашава нервите. |
Текуща версия към 14:04, 9 май 2020
Преображения на фантастичното в българската проза | |
Произведение: | монография |
---|---|
студии — научна фантастика | |
автор: | Людмила Стоянова |
Издателски данни: | |
Издадено в: | България |
Език: | български |
Кога: | 1996 г. |
Издателство: | „Марин Дринов“ |
Страници: | 162 |
Екип: | |
Художник: | Емил Станкулова |
Редактор: | Емилиия Симеонова |
Технически редактор: | Веска Андронова |
Коректор: | Емилия Кръстева |
| |
Бележки: | подзаглавие (литературноисторическа студия) |
Студията „Преображения на фантастичното в българската проза“ е на литературоведа Людмила Стоянова.
Съдържание[редактиране]
- Увод
- Из историята на проблема
"Първата Българска фантастика е диаболистична и това не е случайно - кошмарите на войната изострят погледа на българския художник за грозното, престъпното и страшното, за неподозираните сенчести страни у човека. Оттук донякъде и тогавашната концепция за фантастичното като дяволското вътре в нас, в мрачните на душата, където се таят злоба, завист, ниски страсти и жестокост."
"Без да са безупречни в художествено отношение, романите на Г. Илиев са начало на голям скок, на голяма и обещаваха обнова в жанровия диапазон на българската проза. Авторът показва изненздваща интуиция за основните физиономични белези на научната фантастика - дързък полет на техническото въображение, драматична сюжетност, ярко изразен приключенски нерв."
"Мотивът 'гениално изобретение' е в основата и на първата българска научнофантастична драма 'Откривател', чийто автор е Кирил Христов.... Как е стигнал до тези относително толерантни към научното дирене на епохата рационални мотивировки на фантазиите си хрумвания Георги Илиев - единственият с инженерно образование сред нашите фантасти, не е трудно да се доверим. Познавачът на чешката култура Кирил Христов ги открива по съвършено различен път - чрез посредничеството на Чапековите научнофантастични романи... Пиесата на И. Христов излиза в три поредни книжки на сп. 'Българска мисъл' през 1933 Г. Героят и е български учен, който смята, че е обществено онеправдан - талантът му не е получил нужното признание."
- Фолклорна фантастика и белетристика
- Българският диаболизъм – щрихи към поетиката му
- Фантастичната гротеска в българската белетристична традиция
- Метаморфозите на фантаста Любен Дилов
- Антиутопиите на Емил Манов
- Романтичните метафори на Павел Вежинов
- Странният жанр и младите
В тази глава са включени: Агоп Мелконян, Тошо Лижев, Величка Настрадинова, Любомир Николов, Наталия Андреева, Никола Кесаровски, Велко Милоев
За новелата "Бедни мой Бернардие": ... Чудакът Бернардие напразно се опитва да развълнува съвременниците си с тъжната история на датския принц - XXII век не разбира алогизма на чувствата, предизвикателствата на страстите поетичните вдъхновения на мечтите - чужда му е безмилостната справедливост на сцената. Обърнал гръб на "примитивния театър", той превъзнася кибернетичните изкуства: половинката, холоскопията, маркираната и обемната музика, където редуцирането на чувствата е наложено от "хуманни" съображения. то гарантира душевното равновесие, не застрашава нервите.