Разлика между версии на „Целувка с небето (Издателство Бизнес плюс, 1995)“
| Ред 14: | Ред 14: | ||
| месец = | | месец = | ||
| година = 1995 | | година = 1995 | ||
| − | | издателство = | + | | издателство = [[Издателство „Бизнес плюс“ - Варна|„Бизнес плюс“ - Варна]] |
| формат = 14,5 х 20 см | | формат = 14,5 х 20 см | ||
| брой-страници = 52 | | брой-страници = 52 | ||
Текуща версия към 01:10, 15 март 2017
| Целувка с небето | |
| сборник — научна фантастика | |
| автор: | Лиляна Желязкова |
 | |
| Издание: | първо |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | 1995 г. |
| Издателство: | „Бизнес плюс“ - Варна |
| Формат: | 14,5 х 20 см |
| Страници: | 52 |
| ISBN: | 954-575-001-4 |
| Екип: | |
| Корица: | Ангел Златанов |
| Художник: | Тодор Петров |
| Редактор: | Турхан Расиев |
| Коректор: | Николина Радева |
| Печат: | „Бряг-принт“ - Варна |
„Целувка с небето“ е единствената белетристична книга на поетесата Лиляна Желязкова. Характерни за нейните разкази са хуморът и лиризмът, пастелните багри и находчивото въображение.
Съдържание[редактиране]
- „В горите на сънищата - І” / 3
- „В горите на сънищата - ІІ” / 9
- „Идея за жертва“ / 15
- „Великото щастие да си котка“ / 18
- „Страната на блестящата изкуственост“ / 22
- „Прелюбодеяние с полтъргайст“ / 27
- „Отворен брак“ / 29
- „Канадска манекенка“ / 31
- „Еротичен концерт за пиано и оркестър“ / 34
- „Любов с вкус на торта“ / 37
- „Тайното семейство“ / 40
- „Хубава жена в библиотеката“ / 44
- „Апарат за любовен трепет“ / 48
Други[редактиране]
На ІV корица са поместени снимка на авторката и следният текст:
Нямам баща с високо обществено положение, не съм завършила литературния институт „Максим Горки“, не съм омъжена за кинорежисьор. Единствените ми творчески командировки досега са били в синия свят на собственото ми въображение! Богата съм най-вече с нещастни любови, колекционирам снимки на мечти, имам личен самолет, с който всяка седмица правя рейс до тайния град на собствената си душа!
Когато ми омръзне да ме наричат „безработна“, започвам да правя нещо – гримирам думи, подстригвам изречения, шия нови рокли за стари истини. Но за някои хора „работа“ значи преди всичко „вземане на заплата“. Затова те продължават да ме наричат „безработна“.
В социалистическите училища, които посещавах, ме научиха на важни неща: 1. Колко сантиметра над коляното да бъде дължината на полата ми? 2. Каква да бъде формата на бялата ми якичка? Затова сега съм подала документи само за Школата на невидимите прозрения, след като предвидливо изкарах Курса по житейски несгоди.
От браковете на моите разочарования за щастие се родиха многобройните деца на разкази и стихотворения, с част от които сега искам да ви запозная. Надявам се, че ще прекарате приятни мигове с тях!
Л. Желязкова
