Разлика между версии на „Белязани лебеди“
(Нова страница: „ Звездата на колекцията за мен несъмнено е едноименната новела, разказваща за няколко к...“) |
|||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{Инфокутия произведение | ||
| + | | име = Белязани лебеди | ||
| + | | име в оригинал = | ||
| + | | други-имена = | ||
| + | | език = | ||
| + | | автор = Елена Павлова | ||
| + | | издадена-година = 2017 | ||
| + | | издадена-държава = | ||
| + | | жанр = социална фантастика | ||
| + | | вид-изкуство = литература | ||
| + | | вид = повест | ||
| + | | цикъл = | ||
| + | | предходно = | ||
| + | | следващо = | ||
| + | | бележки = | ||
| + | }} | ||
| + | '''„Белязани лебеди“''' е повест от писателката [[Елена Павлова]]. | ||
| − | Звездата на колекцията за мен несъмнено е едноименната новела, разказваща за няколко красиви творчески души, същински лебеди в заледеното езеро на живота, обаче принудени от същия да са и всъщност безскрупулни, безмилостни убийци, престъпници и в повечето време – нечии физически подлоги, с едната-единствена цел – да се оцелее някак. Което не минава без белези – по тялото и ума, по мечтите, сънищата и бъдещето, когато такова има. Ода за счупените, а не просто леко прекършените хора, пълнещи тъмните хроники в едно недалечно бъдеще, където не всичко е различно, защото човешкото си е все така скотско, ако и да живее на Марс, в затворена институция с максимална степен на надзор или в тузарски квартал на стари богаташи. Извратеността, низостта на щенията и консуматорския подход към живота, струващ колкото бутилка мляко не намаляват с времето, а еволюират в есенцията на деградацията, обхванала един цял свят до последното биещо сърчице на новородено. (Ана Хелс) | + | == Публикации == |
| + | |||
| + | * [[2017 г.]] - „[[Белязани лебеди (Издателство Гаяна, 2017)|Белязани лебеди]]“ | ||
| + | |||
| + | == За повестта == | ||
| + | |||
| + | Звездата на колекцията за мен несъмнено е едноименната новела, разказваща за няколко красиви творчески души, същински лебеди в заледеното езеро на живота, обаче принудени от същия да са и всъщност безскрупулни, безмилостни убийци, престъпници и в повечето време – нечии физически подлоги, с едната-единствена цел – да се оцелее някак. Което не минава без белези – по тялото и ума, по мечтите, сънищата и бъдещето, когато такова има. Ода за счупените, а не просто леко прекършените хора, пълнещи тъмните хроники в едно недалечно бъдеще, където не всичко е различно, защото човешкото си е все така скотско, ако и да живее на Марс, в затворена институция с максимална степен на надзор или в тузарски квартал на стари богаташи. Извратеността, низостта на щенията и консуматорския подход към живота, струващ колкото бутилка мляко не намаляват с времето, а еволюират в есенцията на деградацията, обхванала един цял свят до последното биещо сърчице на новородено. ([https://annahells.wordpress.com/category/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8-2/ Ана Хелс]) | ||
Текуща версия към 19:38, 28 октомври 2018
| Белязани лебеди | |
| Автор(и): | Елена Павлова |
|---|---|
| Първо издание: | 2017 г. |
| Жанр(ове): | социална фантастика |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | повест |
„Белязани лебеди“ е повест от писателката Елена Павлова.
Публикации[редактиране]
За повестта[редактиране]
Звездата на колекцията за мен несъмнено е едноименната новела, разказваща за няколко красиви творчески души, същински лебеди в заледеното езеро на живота, обаче принудени от същия да са и всъщност безскрупулни, безмилостни убийци, престъпници и в повечето време – нечии физически подлоги, с едната-единствена цел – да се оцелее някак. Което не минава без белези – по тялото и ума, по мечтите, сънищата и бъдещето, когато такова има. Ода за счупените, а не просто леко прекършените хора, пълнещи тъмните хроники в едно недалечно бъдеще, където не всичко е различно, защото човешкото си е все така скотско, ако и да живее на Марс, в затворена институция с максимална степен на надзор или в тузарски квартал на стари богаташи. Извратеността, низостта на щенията и консуматорския подход към живота, струващ колкото бутилка мляко не намаляват с времето, а еволюират в есенцията на деградацията, обхванала един цял свят до последното биещо сърчице на новородено. (Ана Хелс)
