Разлика между версии на „Иън“
м |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия герой | {{Инфокутия герой | ||
| − | | автор = Фентъзи-клуб | + | | автор = Фентъзи-клуб „[[Клуб Светлини сред сенките|Светлини сред сенките]]“ |
| поредица = | | поредица = | ||
| картинка = | | картинка = | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
| бележки = | | бележки = | ||
}} | }} | ||
| − | '''Иън''' e един от главните герои във фентъзи-приказката „[[Въже от светлина]]“, написана колективно от децата от клуб | + | '''Иън''' e един от главните герои във фентъзи-приказката „[[Въже от светлина]]“, написана колективно от децата от клуб „[[Клуб Светлини сред сенките|Светлини сред сенките]]“ - Казанлък. |
== Описание == | == Описание == | ||
Версия от 12:16, 3 март 2007
| Герой на: [[Фентъзи-клуб „Светлини сред сенките“]] | |
|---|---|
| Характеристика: | |
| Пълно име: | Иън |
| Поява в: | „Въже от светлина“ |
Иън e един от главните герои във фентъзи-приказката „Въже от светлина“, написана колективно от децата от клуб „Светлини сред сенките“ - Казанлък.
Описание
ИЪН е брат-близнак на Аню. Светлокос, рошав, синеок. Освен портретното му описание екипът от автори е добавил качествата: палав, не вярва в приказки. В същото време момчето е мечтател – обича да си представя, че си купуват кратер на Луната, че си построяват в него дворец и Аню го чака да се върне от космическите подвизи като предводител на звездна армия.
Иън е по-скоро безразсъден, отколкото смел, макар в “битката” с кълбото грамадни червеи да проявява самообладание и дързост, настъпвайки един. При вида на гърчещото се пълзящо обаче Иън започва да се смее – една реакция, която е прелюдия към жестокостта му в игрите. Смехът все пак се оказва спасителен, защото липсата на страх е тази, която унищожава враждебната топка червеи и те се разпадат и изчезват така внезапно, както са се появили.
Безразсъдството на Иън проличава още когато виждат с Аню въже от светлина, спускащо се от Луната до прозореца им. Той пръв и без да му мисли много се закатерва по него. Безразсъдството му проличава ясно в опасната игра, която измисля, когато се запознава с лунните обитатели. На един мост над пропаст всеки трябва да докаже колко е смел, като се превърне в мишена на другите, докато те го мерят с камъни, и да се задържи без да падне. Съществата могат да летят и това ги спасява от смърт, но когато самият Иън се качва и го улучват в челото, той пада в пропастта. Спасява го една преоплия, която момчето преди това е ударило и блъснало, тя го улавя и пренася до Вонящото блато, чиито води могат да лекуват всички рани и болести. Все пак злосторството не е в природата на Иън. Лошотата му и неспособността да спре, когато вижда колко опасна е станала играта, се обясняват с това, че Скритото зло е влязло в него и го подтиква към лудориите. Както отбелязва Хладен вятър, в добри деца като Аню то не се вселява. Скритото зло дебне и избира такива като Иън – шумни, бъбриви, нетърпеливи, искащи да ги забелязват и да имат власт в игрите и сред приятелите.
Когато идва на себе си, Иън разбира колко лошо се е държал и се разкайва, а благородството на преоплията и силатат на нейната прошка за стореното зло го променят.
