Версия от 22:32, 4 март 2007

Атанас Василев Пацев е български живописец с новаторски подход към формата и философски поглед към историята и Космоса.

Роден е на 28. май 1926 г. Като гимназист се включва в комунистическото революционно движение и става партизанин към Радомирския партизански отряд. След победата на Отечествения фронт и създаването постепенно на комунистическа власт, той обаче се отказва да ползва полагащите му се привилегии на борец-антифашист, недопуска да бъде причисляван към среда, която да е облагодетелствувана с нещо заради идеите, на които е служела със сърцети си. Завършва Художествената академия в София при проф. Илия Петров, а последната година се прехвърля при проф. Дечко Узунов, заради по-голямата свобода в живописната пластика. В спомените на своите състоденти, Атанас Пацев е запомнен с трофейния немски шинел и дори шмайзера, с които сякаш е всявал респект, но фактически неговото присъствие именно внася хуманизъм в студентския живот тогава. Например когато група ляво настроени активисти заковават в ателието му проф. Никола Ганушев с лозунга "Затвор за буржоазното изкуство", Пацев отива и разбива вратата...

В 1960-те години в начина му на работа настъпва промяна към модерните средства на експресивната пластика и рисунка.Живописта, която прави е една измежду най-съвременните по звучене на еврепейското изкуство прояви на българската култура за времето. Прави редица изложби у нас: "Пътепис от пътуването между Прага и Будапеща" - 1957 г., "Родопите" - 1961 г., "Рисунки от Париж и Италия" - 1965, "Безтегловност" - 1968 г., "Цикъл: летящите хора" - 1976 г., "Антей-Икар" - 1978 г., "Рисунки" - 1984 г. Правил е две изложби в чужбина - в Алжир през 1968 г. и в Прага през 1979 г.

Работи над циклите "Човекът, който тегли", "Раждането", "Вратата на космоса", "Орфей", "Времето", "Разкъсъният човек", "Мозъкът", "Тунели в безкрайността", "Летящи хора", "Релативни пространства" и др. Картините и рисунките му са философси размисъл над проникването на човека в пространството на историята и Вселената, пътуване на съзнанието в историята, микросвета и макросвета. Символичното завладяване на космическата неизвесност е важен елемент в творческите търсения на Атанас Пацев. Рисуването му се превръща в интелектуален процес, в който изявява анализите си от опознаване на философските съчинения на Аристотел, Платон, Сократ, Хегел, Маркс.

Награди

Носител е на първа награда за живопис на Биеналето на живописта, провеждано в град Кошице, Чехия, а също на националната наградата "Захарий Зограф", чиято парична стойност прездава в Художествената гимназия за дарение и помощ на талантлив млад художник (първият получил средства от това дарение е Свилен Седефчев през 1991 г.). Носител е на награда и на Съюза на българските художници за цялостно творчество през 1996 г.

Починал е на 29 август 1999 г. в София. В този ден Музеят на колекционера Петер Лудвиг в Кьолн поставя траурна лента на своята фасада.

Принос във фантастиката

Автор е на корицата на първото издание на романа "Мъглявината Андромеда" на Иван Ефремов.

Източници

liternet.bg/publish13/k_nikolov/pacev.htm - 23k www.sarakt.org/Patsev/index.html - 6k alesian.hit.bg/bio.htm