Разлика между версии на „Кирил Кръстев“
| Ред 7: | Ред 7: | ||
В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата "Св. Георги" в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като "най-големият специалист върху творчеството на Пикасо от Желязната завеса на изток". Автор е на студии и монографии върху акцентни имена в българското модерно изобразително изкуство - Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Жорж Папазов, Георги Бакърджиев, Иван Пенков, Георги Павлов и др. | В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата "Св. Георги" в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като "най-големият специалист върху творчеството на Пикасо от Желязната завеса на изток". Автор е на студии и монографии върху акцентни имена в българското модерно изобразително изкуство - Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Жорж Папазов, Георги Бакърджиев, Иван Пенков, Георги Павлов и др. | ||
| + | |||
| + | Умира на 02. 09. 1991 г. | ||
= Принос към фантастиката = | = Принос към фантастиката = | ||
Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на Васил Иванов за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че художника е обявен за невъзвръщенец (нещо, оказало се невярно) и за формалист, чиито пластични решения са несъвместими с нормите на социалистическото изкуство. | Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на Васил Иванов за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че художника е обявен за невъзвръщенец (нещо, оказало се невярно) и за формалист, чиито пластични решения са несъвместими с нормите на социалистическото изкуство. | ||
| − | В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздаден. Чрез писателя-фантаст е привличан за сътрудник на списание "ФЕП", където предсавя художника-фантаст Илия Пейков, живял в Италия | + | В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздаден. Чрез писателя-фантаст е привличан за сътрудник на списание "ФЕП", където предсавя художника-фантаст Илия Пейков, живял в Италия. |
| − | |||
| − | |||
Версия от 11:06, 7 март 2007
Кирил Василев Кръстев е роден в с. Кортенска баня, Бургаска област на 01. 01. 1904 г. Някои източници посочват Ямбол за негово рождено място, заради факта, че много години от дейността му са свързани с този град. Записва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски(1923-25), завършва естествени науки там през 1930 г. Специализира изкуствознание в Париж (1938-39).
Работи като гимназиален учител в София, Никопол, Плевен. Редактор на в. "Тракиец", в. "Просветно единство". В периода 1952-61 работи в Отделението за изкуствознание при БАН. От 1922 започва да сътрудничи на различни печатни издания със статии, есета, литературни текстове и художествена критика -вестниците "Тракиец", "Изток", "Стрелец", "Литературен глас", "Слово", на списанията "Българска мисъл", "Философски преглед", "Златорог" и др. Създател и редактор на сп."Crescendo" през 1922, в Ямбол, в което се публикуват статии, мнения и манифести в подкрепа на най-модерните течения в европейската култура. Сред сътрудниците му е самият Фелипе Тома Маринети, предводител на движението "футуризъм".
Кирил Кръстев е редактор и съредактор през 1940-41 на библиотека "Знание",на "Съвременно изкуство" - през 1946-47, на "Научен мироглед" - 1947, "Реалистично четиво" - 1947. Носител е на наградата "Николай Райнов" на СБХ за 1989. Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. В широките му литературни и научни интереси фигурират и хипотези за Атлантида, анализи на изкуството на Океания.
В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата "Св. Георги" в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като "най-големият специалист върху творчеството на Пикасо от Желязната завеса на изток". Автор е на студии и монографии върху акцентни имена в българското модерно изобразително изкуство - Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Жорж Папазов, Георги Бакърджиев, Иван Пенков, Георги Павлов и др.
Умира на 02. 09. 1991 г.
Принос към фантастиката
Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на Васил Иванов за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че художника е обявен за невъзвръщенец (нещо, оказало се невярно) и за формалист, чиито пластични решения са несъвместими с нормите на социалистическото изкуство. В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздаден. Чрез писателя-фантаст е привличан за сътрудник на списание "ФЕП", където предсавя художника-фантаст Илия Пейков, живял в Италия.
