Разлика между версии на „Васил Иванов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
 
Ред 9: Ред 9:
 
Първата му изложба на тема "Космос" е през 1965 г. За съжаление, въпреки разгласата и изпратените вече покани, изложбата е забранена в последния момент. Комисия от Съюза на българските художници намират творбите за твърде естетически предизвикателни и наподобяващи напълно отхвърляния дотогава у нас абстрактен стил. Но на следващата година в българия гостува космонавтът Алексей Леонов, комуто творбите на Васил Иванов допадат и оценката му е публикувана във в. "Народна младеж". Това е използвано от приятелския кръг около художника, и цикълът "Космос" бива показан. Междувременно е имало вече импровизирана експозиция със споменатите космически графики - по покана на изкуствоведката Йонка Коцева, в една от стаите на Националното радио е остроена изложба.  
 
Първата му изложба на тема "Космос" е през 1965 г. За съжаление, въпреки разгласата и изпратените вече покани, изложбата е забранена в последния момент. Комисия от Съюза на българските художници намират творбите за твърде естетически предизвикателни и наподобяващи напълно отхвърляния дотогава у нас абстрактен стил. Но на следващата година в българия гостува космонавтът Алексей Леонов, комуто творбите на Васил Иванов допадат и оценката му е публикувана във в. "Народна младеж". Това е използвано от приятелския кръг около художника, и цикълът "Космос" бива показан. Междувременно е имало вече импровизирана експозиция със споменатите космически графики - по покана на изкуствоведката Йонка Коцева, в една от стаите на Националното радио е остроена изложба.  
 
   
 
   
Етап в изкуството му е поканата на пианиста проф. Юри Буков, Васил Иванов да живее и работи временно при него в Париж и Швейцария. В този период Васил Иванов устройва в Париж изложба, която се приема с шумен успех.  
+
Етап в изкуството му е поканата на пианиста проф. Юри Буков, Васил Иванов да живее и работи временно при него в Париж и Швейцария. В този период Васил Иванов устройва в Париж изложба, която се приема с шумен успех. Творбите на Васил Иванов са притежание на много частни колекции в цял свят. По спомени на критика Георги стоянов-Бигор с тях се запознават Луи Арагон, Пабло Пикасо и Марк Шагал, които им дават висока оценка.  
  
 
Васил Иванов умира в София на 4 април 1975 г.
 
Васил Иванов умира в София на 4 април 1975 г.
  
 
На негово име със съгласието на всички членове, е кръстен през 1984 г. Националния клуб на художниците фантасти, развиващ своята дейност в подкрепа  движението на клубовете за фантастика и прогностика в България.
 
На негово име със съгласието на всички членове, е кръстен през 1984 г. Националния клуб на художниците фантасти, развиващ своята дейност в подкрепа  движението на клубовете за фантастика и прогностика в България.

Версия от 12:44, 7 март 2007

Васил Иванов е български художник с огромно творчество на тема "Космос". Считан е за пионер на тази тема в родното ни изобразително изкуство.

Васил Христов Иванов е роден на 7 май 1909 г. в София. От малък има влечение към изкуствата - рисува и свири на цигулка. Завършва Художествената академия, специалност "Живопис", през 1939 г., в класа на проф. Никола Ганушев. Участва в Общите художествени изложби като член на художническото дружество "Ново изкуство" от 1942 г. Отначало работи в областта на пейзажа и натюрморта, на експресивния портрет. Още с първата си самостоятелна изложба през 1936 г. се налага като майстор на пейзажа и природата, на интериора, натюрморта, смел в колоритните си решения и умението да пресъздава въздуха. Критиката отбелязва чувството му да улавя камерността и поезията на пространството, съпоставят го по артистичност и начин на работа с изявените тогава Давид Перец, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Константин Трингов и др.

Влечението му към практиката и учението на Петър Дънов, го приобщава към техния начин на живот и дейност. Художникът обитава барака-ателие край София, в което твори. Сам описва атмосферата на своето жилище така: "понеже таванът беше нисък, от разсеяност докато рисувах, най-често забравях това и като се изправях, си удрях главата горе. това се повтаряше толкова често, че накрая пробих покрива и видях нощното небе със звездите над мен...". През 1950-те години Васил Иванов започва да рисува именно своите космически видения, като използва черна хартия, върху която работи с бяла креда. Дотогава в тъй наречените социалистически страни, подобен артистизъм и абстрактност са малко познати и много скоро барачката става популярна за редица интелектуалци, българи и чужденци. А самите космически рисунки се превръщат в символ на творческа свобода и ярка индивидуалност.

Любопитен факт е, че художникът Васил Иванов е измежду първите българи, практикуващи добре практиката на учението на йогите. Той не само владее едни от най-сложните упражнения, но и дори снимките с примери на първата родна книга върху йога са с него.

Първата му изложба на тема "Космос" е през 1965 г. За съжаление, въпреки разгласата и изпратените вече покани, изложбата е забранена в последния момент. Комисия от Съюза на българските художници намират творбите за твърде естетически предизвикателни и наподобяващи напълно отхвърляния дотогава у нас абстрактен стил. Но на следващата година в българия гостува космонавтът Алексей Леонов, комуто творбите на Васил Иванов допадат и оценката му е публикувана във в. "Народна младеж". Това е използвано от приятелския кръг около художника, и цикълът "Космос" бива показан. Междувременно е имало вече импровизирана експозиция със споменатите космически графики - по покана на изкуствоведката Йонка Коцева, в една от стаите на Националното радио е остроена изложба.

Етап в изкуството му е поканата на пианиста проф. Юри Буков, Васил Иванов да живее и работи временно при него в Париж и Швейцария. В този период Васил Иванов устройва в Париж изложба, която се приема с шумен успех. Творбите на Васил Иванов са притежание на много частни колекции в цял свят. По спомени на критика Георги стоянов-Бигор с тях се запознават Луи Арагон, Пабло Пикасо и Марк Шагал, които им дават висока оценка.

Васил Иванов умира в София на 4 април 1975 г.

На негово име със съгласието на всички членове, е кръстен през 1984 г. Националния клуб на художниците фантасти, развиващ своята дейност в подкрепа движението на клубовете за фантастика и прогностика в България.