Разлика между версии на „Андрея Илиев“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Публикации в периодика: 1 брой)
(Публикации в периодика: кво ми става?)
Ред 171: Ред 171:
 
* [[2004 г.]] - ''„[[Момичето]]“'' (разказ) - [[Списание Пламък|сп. „Пламък“]], [[Списание Пламък/2004/9 бр.|2004 г., 9 бр.]]-[[Списание Пламък/2004/10 бр.|2004 г., 10 бр.]]
 
* [[2004 г.]] - ''„[[Момичето]]“'' (разказ) - [[Списание Пламък|сп. „Пламък“]], [[Списание Пламък/2004/9 бр.|2004 г., 9 бр.]]-[[Списание Пламък/2004/10 бр.|2004 г., 10 бр.]]
 
* [[2004 г.]] - ''„[[Истината за тримата братя и златната ябълка]]“'' (разказ) - [[Списание Вселена, наука и техника|сп. „Вселена, наука и техника“]], [[Списание Вселена, наука и техника/2004/1 бр.|2004 г., 1 бр.]]
 
* [[2004 г.]] - ''„[[Истината за тримата братя и златната ябълка]]“'' (разказ) - [[Списание Вселена, наука и техника|сп. „Вселена, наука и техника“]], [[Списание Вселена, наука и техника/2004/1 бр.|2004 г., 1 бр.]]
* [[2004 г.]] - ''„[[Вещица]]“'' (разказ) - в [[Списание Тера фантастика/2005/1 бр.|сп. „Тера фантастика“, бр.1/2005]]
 
  
 
== Външни връзки ==
 
== Външни връзки ==

Версия от 18:58, 15 март 2007

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Андрея Илиев e автор с изключително широк писателски диапазон, обхващащ научна фантастика и фентъзи, криминална, битова и батална проза (разкази, повести и романи).

Биография

Андрея Илиев е роден на 27 януари 1957 г. в гр. Елхово, Ямболска област. Израснал е в гр. Сливен, където завършва основното и средното си образование. През 1979 г. завършва Висшето военно училише "Васил Левски" във Велико Търново. Бил е офицер в различни поделения в Елхово, Грудово (дн. име Средец), Болярово, Сливен. Установява се в София, където в момента работи като експерт по сигурността и класифицираната информация в общинска администрация.

Семеен, има съпруга и син.

Изключително продуктивен автор с публикации във вестниците "Дневен ТРУД", "Луд ТРУД", "Другата аудитория", "Българска армия", "Сливенско дело", "ЛИК - Сливен", "Хасковски каун", "Кукуригу", "Лайф", "Загорско знаме", "Легия" и др., както и в списанията "Армейска младеж", "Жажда", "Пламък", "Везни", "Вселена, наука и техника", "Параван".

Участва със свои разкази в следните сборници и алманаси: два пъти в „Територия на дълга“ (Военно издателство, 1979 г. и 1984 г.), „Мними хоризонти“, „Български фантастични ВАЯНИЯ 2004“, „Очи за себе си“, „Дивни хоризонти“, "Български фантастични ВАЯНИЯ 2005", „Храбри хоризонти“, "Словеса" (КДК - Сливен, 2006 г. ), „Знойни хоризонти“, „Български фантастични ВАЯНИЯ 2006“.

За разказите си е носител на първа и трета награда в конкурси на списание "Армейска младеж". През 1987 г. издава дебютната си повест "Лейтенантите от далечните гарнизони", с която печели през 1988 г. престижната награда на Министерството на народната отбрана.

През 2001, 2002 и 2004 г. печели награди в конкурсите "Фантастика през 100 очи" на издателство "Аргус" с разказа "Детектив в Зоната на здрача" (Първа награда в конкурса от 2001 г.), романа "Епизод от войната" (Първа награда за роман в конкурса от 2002 г.) и разказа "Вещица" (Втора награда в конкурса от 2004 г.).

През 2004 г. печели конкурса на списание "Вселена, наука и техника" за фантастичен разказ с "Истината за тримата братя и златната ябълка", а през 2005 г. - Голямата награда за кратък криминален разказ "Атанас Мандаджиев" на българската секция към Международната асоциация на писателите криминалисти.

Лауреат на хасковската Академия "Каунь" през 2006 г. за хумористичен разказ, дипломант първа степен от руския конкурс "Вечная память!" за разказ, посветен на 60-та годишнина от края на Втората световна война.

Приноси към фантастиката

В момента Андрея Илиев е един от водещите автори на хумористична фантастика и фентъзи. Другите утвърдени имена в тая жанрова разновидност са Кирил Добрев и Валентин Иванов. Сюжетите му съчетават приказно-митологичното с криминалното, пародиите на класически митове, герои, автори с жанрови автопародии - комбинация, която е уникална за родната ни литература.

Стил и особености

Характерни за неговите творби са вкарването на криминална интрига в сюжета и хуморът, пародиращ често както известни автори на трилъра (Чандлър) и техните култови герои ("Марлоу, частен детектив"), така и добре познати приказни сюжети, а също и самите жанрове фантастика и фентъзи с клишетата в тях. Изключително четивен, изчистен, точен стил на писане, в който всяка дума тежи на мястото си и нерядко ви кара да се заливате от смях.

Това не важи за криминалната, битовата и баталната му проза - там темите са твърде болезнени, за да има място за авторова ирония и пародии. Въпросите на живота и смъртта и свързаните с тях философски и морални дилеми правят разказите, повестите и романите му източник не само на информация, пред която много хора днес предпочитат да си затворят очите (например как изглежда войната отблизо, какво е детето ти да се окаже болно от левкемия), но и поради достоверността на написаното дават възможност да се съпреживеят емоциите на героите му. Както е писал Аристотел: “Трагедията е подражание на действие важно и завършено... извършващо чрез състрадание и страх очистване на подобни афекти”.

Награди и признания

Любопитни факти

  • Запитан как би довършил изречението "Когато пиша се стремя да..." Андрея Илиев отговори "... се ЗАБАВЛЯВАМ".

Произведения

Фантастика

Романи

Повести и новели

Разкази

Нефантастика

Романи

  • 1981 г. - "Стрелата лети", исторически роман
  • 1998 г. - "Когато един мъж е на колене" (също под заглавието "Левкемия")
  • 1999 г. - "Безпогрешните от „АЛФА“"
  • 2005 г. - "Защо?", военен роман

Повести и новели

  • 1987 г. - "Лейтенантите от далечните гарнизони", повест
  • 1990 г. - "Афганска балада", повест

Разкази

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания
Участие в съвместни издания
Публикации в периодика

Външни връзки

Източници