Разлика между версии на „Иван Златарски“

Версия от 11:08, 23 април 2007

Иван Златарски е преводач от английски език.

Биография

Учил е в 10 СПУ „Д. Благоев“, София.

Завършва през 1971 г. „Полупроводникова електроника“ към ТУ (тогава ВМЕИ „Ленин“), София, и продължава със следдипломна квалификация по математика (получава през 1972 г. диплома за инженер-математик), а след това прави дисертация в областта „Техническа електродинамика“ (темата е разпространение на електромагнитни вълни в нехомогенни среди), която защитава през 1975 г. Последователно работи като инженер в ИММ към БАН, специалист във ВТО „Машиноекспорт“, а след това като програмист в ИМЕ (там става ст.н.с. II ст. по „Тест и измерване“), една година е старши предподавател по математика и електроника в университета Иле-Ифе, Нигерия, после се връща пак в ИМЕ, след това преминава в „Семкотек“, „Сигма-Делта“, заминава за Канада, където работи като старши програмист две години в „Талити“ (Отава и Монреал). Връща се през 2002 г. в България в XPEQT и „Sensor Nite“ (където е в момента и се занимава с автоматизация на производство). Интересът му към компютрите започва от края на 70-те, макар да пише (на забравения вече език Алгол) първата си програма още като студент през 1970 г. (за ЕИМ „Минск“ във ВМЕИ).

Превежда систематично (преди това пуска епизодочно преводи на разкази в списания като „Космос“ и „НТ за младежта“, и в-к „Орбита“) от 1992 г., като работи основно за „Бард“ (благодарение на д-р Юлиан Стойнов, който го запознава със собствениците на издателска къща „Бард“). Първоначално превежда фантастика, после се ориентира към трилъри. Анотира за „Бард“ предлагани за превод книги (към 2007 г. има над 350 анотации). Има около 50 преведени книги. Превежда и в областта на научната литература, в т. ч. прави локализации на софтуер (помощната информация и графичния интерфейс на българската версия на Windows Vista, Outlook в състава на Office 13, както и Windows Online). Работи като преводач и към две чуждестранни преводачески бюра.

Странични интереси: инструментална музика, бридж (първите му преводи - в средата на 70-те - са именно в тази област, когато превежда под формата на "Самиздат" над 20 книги на тема бридж, сред които дори една от румънски - "Бридж конвенции" на Бенито Гароцо, - макар да не знае нито дума на румънски), шах и криптография - в последните трите области има библиотека от подбрани заглавия, събирани в течение на десетки години.

Семеен (съпруга Румяна Белинска), без деца.

Обича да пътува. По-интересни места, където е бил: Нигерия, САЩ, Канада, Австралия, Сингапур.

Преводи

Фантастика

Романи

• 1994 г. — Филип Хосе Фармър — „Създателят на вселени“ (роман) — ИК Бард (номер 1 от поредицата „Фентъзи клуб“)
• 1994 г. — Филип Хосе Фармър — „Вратите на съзиданието“ (роман) — ИК Бард (номер 2 от поредицата „Фентъзи клуб“)
• 1994 г. — Филип Хосе Фармър — „Частен космос“ (роман) — ИК Бард (номер 3 от поредицата „Фентъзи клуб“)
• 1994 г. — Филип Хосе Фармър — „Зад стените на Тера“ (роман) — ИК Бард (номер 3 от поредицата „Фентъзи клуб“)
• 1995 г. — Филип Хосе Фармър — „Невъзможен свят“ (роман) — ИК Бард (номер 6 от поредицата „Фентъзи клуб“)
• 1996 г. — Филип Хосе Фармър — „Повече от огън“ (роман) — ИК Бард
• ???? г. — Майк Резник — „Гълтачът на души“ (роман) — Издателство "Орфия" (под заглавие "Космическият ловец" като номер 23(25?) на поредицата "Фантастика")
• 1995 г. — Джеймс Блейлок — „Последният сребърник“ (роман) — ИК Бард (номер 11 от поредицата „Избрана световна фантастика“)
• 1998 г. — Майкъл Маршал Смит — „За подмяна“ (роман) — ИК Бард (номер 53 от поредицата „Избрана световна фантастика“)
• 1999 г. — Джак Макдевит — „Древни брегове“ (роман) — ИК Бард (номер 5 от поредицата „Серия 3000“)
• 1996 г. — Джак Уилямсън — „Легионът на времето“ (роман) — ИК Офир (номер 16 от поредицата „Библиотека Фантастика“)
• ???? г. — Джак Уилямсън — „Лунната ера“ (роман) — неизвестно издателство
• 1998 г. — Артър Кларк — „Земя имперска“ (роман) — ИК Офир (номер 24 от поредицата „Библиотека Фантастика“)
• 1998 г. — Алфред Ван Вогт — „Оръжейните майстори“ (роман) — ИК Офир (номер 25 от поредицата „Библиотека Фантастика“)

Разкази

• ???? г. — Робърт Хауърд — „Сенки под лунната светлина“ (разказ) — неизвестно издателство
• ???? г. — Робърт Хауърд — „Черният колос“ (разказ) — неизвестно издателство
• 1993 г. — Робърт Хауърд — „Писмо на Р. Хауърд до П. Милър“ (увод) — неизвестно издателство (сборника "Конан")
• 1993 г. — Робърт Хауърд — „Хайборейската епоха, І част“ (увод) — неизвестно издателство (сборника "Конан")
• 1993 г. — Робърт Хауърд — „Нещото в гробницата“ (разказ) — неизвестно издателство (сборника "Конан")
• 1993 г. — Робърт Хауърд — „Кулата на слона“ (разказ) — неизвестно издателство (сборника "Конан")
• 1993 г. — Робърт Хауърд, Л. Спрег Де Камп — „Залата на мъртъвците“ (разказ) — неизвестно издателство (сборника "Конан")
• 1993 г. — Робърт Хауърд — „Богът в купата“ (разказ) — неизвестно издателство (сборника "Конан")
• 1993 г. — Робърт Хауърд — „Мошеници в дома“ (разказ) — неизвестно издателство (сборника "Конан")
• 1993 г. — Робърт Хауърд, Лин Картър — „Ръката на Нергал“ (разказ) — неизвестно издателство (сборника "Конан")
• 1993 г. — Лин Картър, Робърт Хауърд, Л. Спрег Де Камп — „Градът на черепите“ (разказ) — неизвестно издателство (сборника "Конан")
• ???? г. — Фриц Лейбър — „Бит-пазар“ (разказ) — неизвестно издателство
• ???? г. — Фриц Лейбър — „Среща със злото в Ланхмар“ (разказ) — Издателство "Орфия" ("Меч и магия" номер 8 в поредицата "SF трилър")

Нефантастика

• 1993 г. — Робърт Лъдлъм — „Мозайката на Парсифал“ (роман) — ИК Бард
• 1994 г. — Александра Рипли — „Чарлстън (част 1)“ (роман) — ИК Бард
• 1994 г. — Колин Маккълоу — „Дамите от Мисалонги“ (роман) — ИК Бард
• 1995 г. — Уилям Дийл — „Хамелеон“ (роман) — ИК Бард
• 1995 г. — Марк Фрост — „Списъкът на седемте“ (роман) — ИК Бард
• 1995 г. — Марк Фрост — „Шестимата месии“ (роман) — ИК Бард
• 1995 г. — Филип Финч — „Лице в лице“ (роман) — ИК Бард
• 1996 г. — Сборник — „Филип Марлоу“ (сборник с разкази) — ИК Бард
• 1998 г. — Джон Бърдет — „Последните шест милиона секунди“ (роман) — ИК Бард
• 1999 г. — Ричард Стайнберг — „Взлом“ (роман) — ИК Бард
• 1999 г. — Марк Уолъс — „101 възможности в Интернет“ (популярна) — ИК Бард
• 2000 г. — Том Кланси — „Без пощада“ (повест) — ИК Бард
• 2000 г. — Майкъл Ридпат — „Последна сделка“ (роман) — ИК Бард
• 2000 г. — Джозеф Файндър — „Часът нула“ (роман) — ИК Бард
• 2000 г. — Джефри Арчър — „Въпрос на чест“ (роман) — ИК Бард
• 2000 г. — Джон Кейс — „Сянката на Бога“ (роман) — ИК Бард
• 2000 г. — Стюарт Уудс — „Да преплуваш до Каталина“ (роман) — ИК Бард
• 2003 г. — Майкъл Грубер — „Вуду в черепа“ (роман) — ИК Бард
• 2003 г. — Скот Търоу — „Обратими грешки“ (роман) — ИК Бард
• 2003 г. — Джон Бърдет — „Бангкок 8“ (роман) — ИК Бард
• 2004 г. — Джон Донахю — „Сенсей“ (роман) — ИК Бард
• 2004 г. — Джозеф Файндър — „Параноя“ (роман) — ИК Бард
• 2004 г. — Дан Браун — „Цифрова крепост“ (роман) — ИК Бард
• 2005 г. — Майкъл Ридпат — „Компанията“ (роман) — ИК Бард
• 2005 г. — Джон Донахю — „Деши“ (роман) — ИК Бард
• 2006 г. — Глен Мийд — „Измамата“ (роман) — ИК Бард
• 2006 г. — Матю Райли — „Седемте смъртоносни чудеса“ (роман) — ИК Бард
• 2007 г. — Дейвид Гибинс — „Мисия Атлантида“ (роман) — ИК Бард
• 2007 г. — Стивън Хокинг — „По-кратка история на времето“ (популярна) — ИК Бард
• 2007 г. — Джон Бароу — „Физическите константи“ (популярна) — ИК Бард