Разлика между версии на „Константин Константинов“
м (без <br/>) |
м ( Николай Лилиев ) |
||
| Ред 53: | Ред 53: | ||
Роден е на [[20 август]] [[1890 г.]] в гр. Сливен. През [[1911 г.]] завършва Правния факултет на Софийския университет. Работи като съдия и адвокат. | Роден е на [[20 август]] [[1890 г.]] в гр. Сливен. През [[1911 г.]] завършва Правния факултет на Софийския университет. Работи като съдия и адвокат. | ||
| − | Започва да пише през [[1907 г.]]. През [[1914 г.]] издава списание "Звено" заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. Бил е добър познат със символиста Николай Лилиев и диаболиста [[Светослав Минков]]. Избран за председател ([[1945 г.|1945]]-[[1947 г.]]) на секция „Литература“ в Камарата за наука и изкуство и за председател ([[1945 г.]]-[[1946 г.]]) на Съюза на българските писатели. | + | Започва да пише през [[1907 г.]]. През [[1914 г.]] издава списание "Звено" заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. Бил е добър познат със символиста [[Николай Лилиев]] и диаболиста [[Светослав Минков]]. Избран за председател ([[1945 г.|1945]]-[[1947 г.]]) на секция „Литература“ в Камарата за наука и изкуство и за председател ([[1945 г.]]-[[1946 г.]]) на Съюза на българските писатели. |
Умира на [[3 януари]] [[1970 г.]] в София. | Умира на [[3 януари]] [[1970 г.]] в София. | ||
Версия от 22:32, 13 юли 2007
| Константин Константинов | |
| Професия: писател, преводач, издател | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 20 август 1890 г. |
| Роден в: | Сливен |
| Починал на: | 3 януари 1970 г. |
| Починал в: | София |
Писател: | |
| Творчески период: | 1907 г. - |
| Жанр(ове): | белетристика, детска литература, научна фантастика |
Константин Илиев Константинов e писател, преводач и издател, автор на разкази, очерци и пътеписи, детска литература, и съавтор на един научно-фантастичен роман.
Съдържание
Биография
Роден е на 20 август 1890 г. в гр. Сливен. През 1911 г. завършва Правния факултет на Софийския университет. Работи като съдия и адвокат.
Започва да пише през 1907 г.. През 1914 г. издава списание "Звено" заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. Бил е добър познат със символиста Николай Лилиев и диаболиста Светослав Минков. Избран за председател (1945-1947 г.) на секция „Литература“ в Камарата за наука и изкуство и за председател (1945 г.-1946 г.) на Съюза на българските писатели.
Умира на 3 януари 1970 г. в София.
Стил и особености
В историята на българската литература Константинов остава преди всичко с разказите си, в които най-добре се изявява пестеливият му, точен стил, умелото структуриране на сюжета и тънкият усет към психологията на героите.
Библиография
Фантастика
Романи
- 1933 г. - "Сърцето в картонената кутия" (в съавторство със Светослав Минков)
Нефантастика
Романи
- 1933 г. - "Кръв"
Пътеписи
- 1940 г. - "Нашата земя хубава"
Издания
Фантастика
Участие в съвместни издания
Нефантастика
Самостоятелни издания
- 1920 г. - "Към ближния" (сборник разкази)
- 1924 г. - "Приказки за тебе" (детска литература)
- 1925 г. - "Любов" (сборник разкази)
- 1927 г. - "Приказки за щурчето" (детска литература)
- 1930 г. - "По земята" (сборник разкази)
- 1933 г. - "Кръв" (роман)
- 1933 г. - "Отбор юнаци" (детска литература)
- 1936 г. - "Трета класа" (сборник разкази)
- 1938 г. - "Ден по ден" (сборник разкази)
- 1938 г. - "Ехо-о-о" (детска литература)
- 1940 г. - "Нашата земя хубава" (пътеписи)
- 1940 г. - "Седем часът заранта" (сборник разкази)
- 1945 г. - "Приключенията на котарака Мър-Мър" (детска литература)
- 1946 г. - "Птица над пожарищата" (сборник разкази)
- 1959-1966 г. - "Път през годините", 3 тома (мемоари)
Преводи
- „Капитан Немо“ от Жул Верн
- „Капитанската дъщеря“ - Александър Пушкин
- „Война и мир“ - Лев Толстой
- „Вечери в селцето край Диканка“ - Николай Гогол
- „Мадам Бовари“ - Гюстав Флобер
- „Избрани произведения“ - Антоан дьо Сент Екзюпери
- „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери
Външни връзки
- Библиотека с творби на Константин Константинов в „Литературен клуб“
