Разлика между версии на „Мира Меленска“
(Нова страница: {{Инфокутия герой | автор = Георги Илиев | поредица = | картинка = | px = | карт...) |
м (ударения) |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
Мира Меленска е учен, помощник и доведена сестра на Виних Дъждански. Останала сираче като малка, тя е прибрана от родителите на Виних и отгледана наравно с него, става учен и помощник в работата му. | Мира Меленска е учен, помощник и доведена сестра на Виних Дъждански. Останала сираче като малка, тя е прибрана от родителите на Виних и отгледана наравно с него, става учен и помощник в работата му. | ||
| − | Обрисувана по-скоро като жена, която прави всичко от любов към Виних, при това – несподелена и безнадеждна любов, която | + | Обрисувана по-скоро като жена, която прави всичко от любов към Виних, при това – несподелена и безнадеждна любов, която ѝ причинява болка. |
| − | В романа Мира става свидетел на събудилия се отново интерес на бившата приятелка на мъжа, който обича – Веда Вишая, и страданието | + | В романа Мира става свидетел на събудилия се отново интерес на бившата приятелка на мъжа, който обича – Веда Вишая, и страданието ѝ е голямо. В подобна ситуация преди време Веда се е поддала на ухажванията на Углит Черни, за да заглуши болката от това, че не получава нужната ѝ любов и внимание от Виних. Мира също има предложение, и то не просто за връзка, а за брак, от първия помощник-лъчевед Дихан, но му отказва, защото не го обича. Тя е противоположен образ на Веда, другата жена в любовния триъгълник с Виних. Задълбочена в работата си, способна на бързи решения, справяща се със задачите, които ѝ се възлагат така, че да ѝ се гласува голямо доверие, съвестна, а освен това и емоционална, но не по оня афиширан шумен начин, по който е емоционална Веда. Мира е тиха, нежна, опитваща се да разбере и прости, не влиза в пререкания, не обвинява, не изисква непрекъснато. Без да го желае, с отказа си подтиква Дихан да се поддаде на убежденията на Углит Черни и да вдигне работниците на Виних Дъждански на бунт срещу него и опитите му. Това довежда до спиране на работа и нарушаване на подаването на изкопана руда за процесите в лабораториите, серия верижни взривове предизвикват природно бедствие и накрая само Мира и Веда успяват да се спасят, като се изкатерват на върха на звездобройната О-Корс. Корпусът на обсерваторията е стоманен, силно огънат от земните трусове, с разрушени стълбища, но жените оцеляват. В трагичната нощ и двете загубват любимия си Виних, но Мира приема това със самообладание и дори успокоява Веда. Интересна е реакцията ѝ – усеща необясним прилив на сили и завладяващо цялото ѝ същество спокойствие и облекчение. Вижда изгрева на Слънцето, успеха на дългогодишната работа и това, че бъдещето буквално ще бъде светло, а не потънало в мрак под повърхността на Земята. |
[[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]] | [[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]] | ||
Версия от 23:53, 17 юни 2007
| Герой на: Георги Илиев | |
|---|---|
| Характеристика: | |
| Пълно име: | Мира Меленска |
| Описание: | героиня в романа „О-Корс“, учен, изобретател |
| Поява в: | „О-Корс“ |
Мира Меленска e героиня от романа на Георги Илиев „О-Корс“.
Описание
Мира Меленска е учен, помощник и доведена сестра на Виних Дъждански. Останала сираче като малка, тя е прибрана от родителите на Виних и отгледана наравно с него, става учен и помощник в работата му.
Обрисувана по-скоро като жена, която прави всичко от любов към Виних, при това – несподелена и безнадеждна любов, която ѝ причинява болка.
В романа Мира става свидетел на събудилия се отново интерес на бившата приятелка на мъжа, който обича – Веда Вишая, и страданието ѝ е голямо. В подобна ситуация преди време Веда се е поддала на ухажванията на Углит Черни, за да заглуши болката от това, че не получава нужната ѝ любов и внимание от Виних. Мира също има предложение, и то не просто за връзка, а за брак, от първия помощник-лъчевед Дихан, но му отказва, защото не го обича. Тя е противоположен образ на Веда, другата жена в любовния триъгълник с Виних. Задълбочена в работата си, способна на бързи решения, справяща се със задачите, които ѝ се възлагат така, че да ѝ се гласува голямо доверие, съвестна, а освен това и емоционална, но не по оня афиширан шумен начин, по който е емоционална Веда. Мира е тиха, нежна, опитваща се да разбере и прости, не влиза в пререкания, не обвинява, не изисква непрекъснато. Без да го желае, с отказа си подтиква Дихан да се поддаде на убежденията на Углит Черни и да вдигне работниците на Виних Дъждански на бунт срещу него и опитите му. Това довежда до спиране на работа и нарушаване на подаването на изкопана руда за процесите в лабораториите, серия верижни взривове предизвикват природно бедствие и накрая само Мира и Веда успяват да се спасят, като се изкатерват на върха на звездобройната О-Корс. Корпусът на обсерваторията е стоманен, силно огънат от земните трусове, с разрушени стълбища, но жените оцеляват. В трагичната нощ и двете загубват любимия си Виних, но Мира приема това със самообладание и дори успокоява Веда. Интересна е реакцията ѝ – усеща необясним прилив на сили и завладяващо цялото ѝ същество спокойствие и облекчение. Вижда изгрева на Слънцето, успеха на дългогодишната работа и това, че бъдещето буквално ще бъде светло, а не потънало в мрак под повърхността на Земята.
