Разлика между версии на „Светослав Минков“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (Самостоятелни издания: - поставяне на статии за издания в именното пространство на издателствата им)
м (Самостоятелни издания: - корекции на видимите имена)
Ред 103: Ред 103:
 
* [[1922 г.]] - ''"[[Издателство Аргус (1922 г.)/Синята хризантема|Синята хризантема]]"'' (сборник разкази) - [[Издателство Аргус (1922 г.)]]
 
* [[1922 г.]] - ''"[[Издателство Аргус (1922 г.)/Синята хризантема|Синята хризантема]]"'' (сборник разкази) - [[Издателство Аргус (1922 г.)]]
 
* [[1924 г.]] - ''"[[Часовник]]"'' (гротески)
 
* [[1924 г.]] - ''"[[Часовник]]"'' (гротески)
* [[1927 г.]] - ''"[[Издателство Родопи/Огнената птица]]"'' (четири разказа) - [[Издателство Родопи]]
+
* [[1927 г.]] - ''"[[Издателство Родопи/Огнената птица|Огнената птица]]"'' (четири разказа) - [[Издателство Родопи]]
* [[1928 г.]] - ''"[[Издателство Т. Ф. Чипев/Игра на сенките]]"'' (сборник разкази) - [[Издателство Т. Ф. Чипев]]
+
* [[1928 г.]] - ''"[[Издателство Т. Ф. Чипев/Игра на сенките|Игра на сенките]]"'' (сборник разкази) - [[Издателство Т. Ф. Чипев]]
* [[1931 г.]] - ''"[[Издателство Хемус/Къщата при последния фенер]]"'' (сборник разкази) - [[Издателство Хемус]]
+
* [[1931 г.]] - ''"[[Издателство Хемус/Къщата при последния фенер|Къщата при последния фенер]]"'' (сборник разкази) - [[Издателство Хемус]]
* [[1932 г.]] - ''"[[Издателство Т. Ф. Чипев/Автомати]]"'' (сборник разкази) - [[Издателство Т. Ф. Чипев]]
+
* [[1932 г.]] - ''"[[Издателство Т. Ф. Чипев/Автомати|Автомати]]"'' (сборник разкази) - [[Издателство Т. Ф. Чипев]]
 
* [[1934 г.]] - ''"[[Дамата с рентгеновите очи]]"'' (сборник разкази)
 
* [[1934 г.]] - ''"[[Дамата с рентгеновите очи]]"'' (сборник разкази)
 
* [[1936 г.]] - ''"[[Разкази в таралежова кожа]]"'' (сборник разкази)
 
* [[1936 г.]] - ''"[[Разкази в таралежова кожа]]"'' (сборник разкази)

Версия от 18:49, 26 декември 2006

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}


Светослав Константинов Минков e писател на диаболична и научна фантастика, журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.

Биография

Роден е на 12 февруари 1902 г. в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра.

Отначало започва да учи във военно училище във Вайскирхен, Австрия. Прекъсва обаче обучението си там и се завръща в България. След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.

След атентата в черквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г. той и цялото му семейство са арестувани - брат му Иван е бил член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата. Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.

В Радомир и след връщането си оттам Светослав Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - на него дължим брилянтен превод на Андерсеновите приказки, направен между 1931 и 1939 г. През 1941 г. сам се явява на процеса срещу Никола Вапцаров, за да го защити.

През 1942-1943 г. работи в българската легация в Токио.

След 1944 г. Светослав Минков е критикуван като "буржоазен писател", и работата му в Токио е използвана като повод за натякване. Донякъде го спасяват подкрепата му за Вапцаров и почитта към загиналия му брат. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на 22 ноември 1966 г. в София.

След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови произведения да са изгубени.

Приноси към фантастиката

Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Неговият сборник с разкази "Синята хризантема", издаден през 1922 г., бива смятан за първата фантастична книга в България.

Стил и особености

В диаболичната, и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му "Дамата с рентгеновите очи" Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че "някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си".

Другаде, особено в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.

Библиография

Фантастика

Романи

(Указание: Подреждат се хронологично.)

Разкази

Нефантастика

Романи

Повести и новели

Разкази

Приказки

Пътеписи

Фейлетони

Издания

Фантастика

Самостоятелни издания

Нефантастика

Самостоятелни издания

Приказки

Външни връзки

Източници