Разлика между версии на „България в чуждестранната НФ“

Версия от 00:16, 27 януари 2008

България и българите не са често споменавани в чуждестранни НФ и фентъзи творби. Все пак не може да не забележим „пристрастието“ на известни руски автори. Тук са изброени малко примери в световната фантастика.

Списъкът е сортиран по фамилия на автора/име на произведението.

Алф

• В сериала „Алф“, в серията, в която Лин се явява на конкурс за красота, извънземният Алф споменава, че една от кандидатките е „Мис България“. (Източник: Ангел Тодоров)

Джослин Брук

• Един от романите на английския писател Джослин Брук (1908–1966) се нарича „Кризата в България, или Спасението на Ибсен“. (Източник: Ангел Тодоров)

Кир Буличов

• В „Последната война“ двама от героите са българи: Христо Райков и Снежина Панова. Снежина е сред главните герои. (Източник: Дилян Благов)
• В повестта „Инопланетяне“ Кир Буличов споменава България в думите на Катка: „Това не е живот. Ти даже в България не си била, а разсъждаваш за други планети.“ (Източник: Ангел Тодоров)
• В разказа „Получихме златни рибки“ главната героиня получава от златна рибка българска шуба като „бонус“, защото е използвала едното си желание, за да превърне течащата от крана водка (желание на местен алкохолик) обратно във вода. (Източник: Григор Гачев)

Жул Верн

• Романът „Дунавският лоцман“ е публикуван за първи път през 1909 г. Повечето герои са българи, а действието се развива по поречието на Дунав през лятото на 1876 г. Главният герой Илия и шефът на разбойниците — Иван, са българи. Може би Ж. Верн е повлиян от историческите събития от този период. (Уточнение: Илия е измисленото име, под което се прикрива героят. Истинското му име във френския оригинал е Сергей Ладко; вероятно Жул Верн не е знаел, че това не е българско име. В български преводи на романа е използвано името Стефан Владков.)

Север Гансовски

• В разказа „Демонът на историята“ става въпрос и за София. През 1914 г. Лондон и Америка са бомбардирани от Обединена Германия, а над Виена и София падат газови бомби. (Източник: Венециян Тодоров)

Олег Дивов

• В романа „Закон фронтира“ на руския писател-фантаст един от героите е български циганин. Другите го карат да рецитира „Аз съм българче“, споменават се Христо Стоичков, песента „Хей, поле широко“, курортът „Албена“ и цацата в Несебър.

Виктор Конецки

• В книгата „Началото на края на комедията“, издадена от издателство „Георги Бакалов“ през 1982 г., се говори за царска България, която обявява война на САЩ. Интересно е, че Пентагонът изпада в ужас. Не от нещо друго, а от неосведомеността на американските генерали, които изобщо не са чували за България и не знаели какво представлява. „И затова, разправят, Пентагонът изпаднал в съвършено отчаяна, безизходна паника — не знаел с какво и откъде да се отбранява.“ (Източник: Димитър Арбов)

Глен Кук

• В епоса „Хрониките на Черния отряд“ от Глен Кук плащанията се извършват в „лева“. (Източник: Юрий Илков)

Андрей Лазарчук

• В алтернативния роман „Всички способни да носят оръжие…“ (1997 г.) Германия е спечелила Втората световна война без Хитлер, който умира през 42-а при странни обстоятелства. Русия е поделена между победителите. Райхът взема цялата европейска част, а съюзникът България... не получава дял! (Източник: Венециян Тодоров)

Майкъл Муркок

• В цикъла „Легенди за руническия жезъл“ героят Оладан e с потекло от „Българските планини“: „Съществото, което яздеше втория кон носеше огромен лък през рамо, а на гърба си бе привързало кочан със стрели. Облечено бе в кожени бричове и цървули от мека, щавена кожа, но цялото му тяло, включително и лицето, бе покрито със ситна червеникава козина. На ръст странното същество едва стигаше до гърдите на Хоукмун. Това беше Оладан, кръстоска между планинска гигантка и магьосник от Българските планини.“ („Амулетът на лудия бог“) (Източник: Калин Ненов)

Виктор Пелевин

• В повестта „ОМОН РА“ се споменава за дървено сандъче, подобно на тези от българските домати.
• В „Принцът на Госплан“ става дума за „калпава българска дискета“.

Фредерик Пол

• Може би малцина знаят че великият писател посещава България една година преди да публикува романа „Джем“. В него са описани част от впечатленията му от нашата родина. Представен е един прекроен свят, в който България заедно със САЩ и Южна Америка е в т.н. „хранителен блок“ (представете си — изхранваме света!). Сюжетът на романа започва пред Паметника на съветската армия, а преводачката Маргарита участва в Контакт и предотвратява превръщането му в световен конфликт. (Източник: Юлиян Стойнов, към предговора на „Венериански търговци“ от Фредерик Пол)

Джоан Роулинг

• В „Хари Потър и Огненият бокал“, четвъртата книга от поредицата за Хари Потър, е описан финалът на световното първенство по магьосническия спорт куидич, на който един срещу друг се изправят отборите на Ирландия и България. Присъстват над 100 000 зрители. Любимец на публиката е българският търсач Виктор Крум, въпреки че неговият отбор губи. Той е сред главните герои в останалата част на романа, участва и в Тримагическия турнир в „Хогуортс“. В екранизацията на романа ролята му се играе от българин — Станислав Яневски. (инфо в IMDB) (Източник: Григор Гачев, поправки от Nightstalker)

Аркадий и Борис Стругацки

• В повестта „Охлюв по склона“ един от героите се казва Стоян Стоянов и, макар да не се споменава, че е българин, то си е ясно. (Източник: Владимир Зарков)

Хърбърт Уелс

• В „Освободеният свят“ Уелс описва свят, разрушен от атомна война, в който българският цар Фердинанд се противопоставя на международна организация на народите (ООН?) и не се колебае сам да използва атомни бомби. (Източник: Юрий Йорданов)
• В класиката „Когато спящият се събуди“ плащанията се извършват в „лева“. (Източник: Юрий Илков)

Александър Щеголев

• В повестта му „Пик Жилина“ се твърди, че героят от „Гадкие лебеди“ („Времето на дъжда“ на братя Стругацки) Виктор Банев е българин. (Източник: Атанас П. Славов)

Владимир Щербаков

• Руският писател-фантаст е автор на разказа „Встреча в Ловече“, където споменава „древния тракийски град на река Осъм“, разглежда останките от римския град, средновековни крепости и карстови пещери. Разказът започва с думите: „Всеки камък тук е паметник.“ (Източник Венециян Тодоров)