Григор Гачев

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
Григор Гачев
писател и преводач
Професия: компютърна поддръжка и информационно обслужване

Координати:
Личен сайт: http://www.gatchev.info

Биографични данни:
Роден на: 24 април 1966 г.
Роден в: София

Писател:
Жанр(ове): научна фантастика, фентъзи

Преводач:
От езици: английски, руски
На езици: български
Автори: Ан Маккафри, Уилям Гибсън, Хари Харисън
Жанрове: фентъзи, киберпънк, научна фантастика

Фен:
Клуб(ове): Клуб за фантастика и прогностика „Иван Ефремов“ - София

Григор Гачев е писател на научна фантастика и фентъзи, преводач от английски и руски езици и фен.

Биография[редактиране]

Роден е на 24 април 1966 г. в София. Завършил е медицина и информатика. Работи във фирма за компютърна поддръжка и информационно обслужване. Дългогодишен член на софийския клуб за фантастика и прогностика „Иван Ефремов“.

През 1992 г. създава SF&F BBS - първата в Европа електронна библиотека, специализирана за фантастика, достъпна през технологията Fidonet. Затворена е през 1999 г. поради излизането от масова употреба на Fidonet. Към затварянето си тя има около 3500 текста, много от тях нефантастика. Текстовете от нея са сваляни хиляди пъти; тя дава, пряко или непряко, началото на много други електронни библиотеки. На шега я наричат „Григорианската библиотека“.

Блогер, участник в акциите срещу купуването за пореден път на скъпи коли за Народното събрание и в защита на раково болните http://www.gatchev.info/blog/?p=216 и в намерилата широка популярност подписка срещу неморалната политика на ИК „Труд“, принудила администраторите на сайта за слепи http://bezmonitor.com да свалят от там произведенията на Елин Пелин и други класици на българската литература - http://www.gatchev.info/blog/?p=288.

Награди и признания[редактиране]

Произведения[редактиране]

Григор++.jpg

Фантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

Новели[редактиране]

Разкази[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Статии[редактиране]

  • „Свободен софтуер“
  • „Икономика на свободния софтуер“
  • „Свободният софтуер и бизнесът“
  • „Свободен софтуер, или софтуер с отворен код?“
  • „Металицензиране“
  • „TPM и свободните лицензи“

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Авторски книги[редактиране]
Участие в съвместни издания[редактиране]
Публикации в периодика[редактиране]

На руски език:[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Преводи[редактиране]

Фентъзи[редактиране]

Киберпънк[редактиране]

  • 1996 г. — Уилям Гибсън — „Невромантик“ (роман) — ИК „Камея“, С., 296 с. — първа книга от цикъла „Агломератът“
  • 1997 г. — Уилям Гибсън — „Нулев брояч“ (роман) — ИК „Камея“, С., 237 с. — втора книга от цикъла „Агломератът“
  • 1998 г. — Уилям Гибсън — „Мона Лиза овърдрайв“ (роман) — ИК „Камея“, С., 253 с. — трета книга от цикъла „Агломератът“

Научна фантастика[редактиране]

  • 1997 г. — Любов Лукина, Евгений Лукин - „Мисионери“ (повест)
  • 1998 г. — Хари Харисън - „Зима в рая“ (роман) - книга № 2 от трилогията, ИК „Камея“
  • 2000 г. — Хари Харисън - „Завръщане в рая“ (роман) - книга № 3 от трилогията, ИК „Камея“

Разкази[редактиране]

  • 1996 г. — Уилям Гибсън — „Изгарянето на Хрома“
  • 1996 г. — Уилям Гибсън — „Мнемоничният Джони“
  • 1998 г. — Дийн Уесли Смит — „Един последен танц“
  • 1998 г. — Норма Хътман — „Страната на листата“
  • 1998 г. — Виктор Роземунд - „Нещото от устата на стария моряк“

Източници[редактиране]