Разлика между версии на „Георги Марков“
(→Самостоятелни издания) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
− | | лични | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
− | + | | име = Георги Марков | |
− | + | | име-оригинал = | |
− | + | | име-категории = | |
− | + | | ник = | |
− | + | | описание = | |
− | + | | портрет = | |
− | + | | px = | |
− | + | | портрет-текст = | |
− | + | | още-следпортрет = | |
− | + | | пол = м | |
− | + | | професия = | |
− | + | | националност = | |
}} | }} | ||
− | | координати | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
− | + | | адрес = | |
− | + | | е-майл = | |
− | + | | уебсайт = | |
}} | }} | ||
− | | био | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
− | + | | роден-ден = 1 | |
− | + | | роден-месец = март | |
− | + | | роден-година = 1929 | |
− | + | | роден-град = София | |
− | + | | роден-регион = | |
− | + | | роден-държава = | |
− | + | | починал-ден = 11 | |
− | + | | починал-месец = септември | |
− | + | | починал-година = 1978 | |
− | + | | починал-град = Лондон | |
− | + | | починал-регион = | |
− | + | | починал-държава = Великобритания | |
− | + | | починал-от = убийство | |
}} | }} | ||
− | | дейности | + | | дейности = {{Инфокутия вложка писател |
− | + | | творил-начало = | |
− | + | | творил-край = | |
− | + | | псевдоним = | |
− | + | | жанр = | |
− | + | | теми = | |
− | + | | основна-творба = | |
− | + | | други-професии = | |
}} | }} | ||
− | | бележки | + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки |
− | + | | бележки = | |
}} | }} | ||
}} | }} | ||
Ред 53: | Ред 53: | ||
Роден е на [[1 март]] [[1929 г.]] в Княжево, край София. | Роден е на [[1 март]] [[1929 г.]] в Княжево, край София. | ||
− | Завършва химия и работи като технолог. През [[1969 г.]] заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри. | + | Завършва химия и работи като технолог. През [[1969 г.]] заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри. |
Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през [[1972 г.]] го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На [[7 септември]] [[1978 г.]] на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна сачма, изстреляна от неизвестен похитител. (Предполага се, че покушението е извършено от тогавашните български тайни служби, като подарък за рождения ден на Тодор Живков.) | Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през [[1972 г.]] го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На [[7 септември]] [[1978 г.]] на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна сачма, изстреляна от неизвестен похитител. (Предполага се, че покушението е извършено от тогавашните български тайни служби, като подарък за рождения ден на Тодор Живков.) | ||
Ред 69: | Ред 69: | ||
* [[2001 г.]] - Орден „Стара планина“ - първа степен (посмъртно) | * [[2001 г.]] - Орден „Стара планина“ - първа степен (посмъртно) | ||
− | == | + | == Произведения == |
=== Фантастика === | === Фантастика === | ||
Ред 95: | Ред 95: | ||
* [[???? г.]] - ''„Аз бях той“'' | * [[???? г.]] - ''„Аз бях той“'' | ||
− | == | + | == Публикации == |
=== На български език === | === На български език === |
Версия от 20:53, 5 юли 2011
Георги Марков | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 1 март 1929 г. |
Роден в: | София |
Починал на: | 11 септември 1978 г. |
Починал в: | Лондон, Великобритания |
Починал от: | убийство |
Георги Иванов Марков е писател-дисидент, драматург и радиожурналист.
Съдържание
Биография
Роден е на 1 март 1929 г. в Княжево, край София.
Завършва химия и работи като технолог. През 1969 г. заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри.
Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през 1972 г. го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На 7 септември 1978 г. на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна сачма, изстреляна от неизвестен похитител. (Предполага се, че покушението е извършено от тогавашните български тайни служби, като подарък за рождения ден на Тодор Живков.)
Умира на 11 септември 1978 г. Погребан е в гробището на „Уитчърч Кеноникорум“.
Творчески път
Дебютира в средата на 50-те год. с разкази, включени по-късно в сборника „Между деня и нощта“. Бързо си спечелва име на един от най-известните, талантливи и плодотворни български писатели. Автор на пиеси и сненарии. Някои от пиесите му са свалени от представление и забранени заради разминаване с идеологията на социзкуството.
Награди
- 1962 г. - награда за най-добър роман на годината за „Мъже“
- 1974 г. - Първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург за пиесата „Архангел Михаил“
- 2001 г. - Орден „Стара планина“ - първа степен (посмъртно)
Произведения
Фантастика
Романи
Нефантастика
Романи
- 1962 г. - „Мъже“
Пиеси
- 1963 г. - „Госпожата на господин търговеца на сирене“
- 1965 г. - „Последният патент“
- 1966 г. - „Да се провреш под дъгата“
- 1966 г. - „Кафе с претенция“
- 1967 г. - „Калай“
- 1969 г. - „Комунисти“
- 1974 г. - „Да се провреш под дъгата“
- 1974 г. - „Архангел Михаил“
- ???? г. - „Аз бях той“
Публикации
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
Нефантастика
Самостоятелни издания
- 1957 г. - „Цезиева нощ“ (сборник с повести)
- 1961 г. - „Между деня и нощта“ (сборник с разкази)
- 1961 г. - „Анкета“ (сборник с новели)
- 1962 г. - „Мъже“
- 1963 г. - „Мъже“
- 1966 г. - „Портрет на моя двойник“ (сборник с новели)
- 1968 г. - „Жените на Варшава“ (сборник с разкази и новели)
- 1980 г. - „Задочни репортажи за България“ (сборник с репортажи, излъчени по Радио „Свободна Европа“), издадени в Цюрих
- 1982 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден в Париж
- 1990 г. - „Задочни репортажи за България“ (у нас)
- 1990 г. - „Мъже“
- 1990 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден у нас
- 1991 г. - „Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България“