Разлика между версии на „Георги Илиев“
| Ред 24: | Ред 24: | ||
| творил-начало = | | творил-начало = | ||
| творил-край = | | творил-край = | ||
| − | | псевдоним = | + | | псевдоним = Склавус салтанс, Георги Смирнов |
| жанр = [[научна фантастика]] | | жанр = [[научна фантастика]] | ||
| теми = | | теми = | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
Георги Илиев е роден през [[1881 г.]] в странджанското с. Тарфа, намиращо се на 40 км. от Цариград. Баща му е бил въглищар, а в семейството освен Георги Илиев е имало още 8 деца. | Георги Илиев е роден през [[1881 г.]] в странджанското с. Тарфа, намиращо се на 40 км. от Цариград. Баща му е бил въглищар, а в семейството освен Георги Илиев е имало още 8 деца. | ||
| − | Дядото на писателя е бил свещеник. Самият Г. Илиев също постъпва в Цариградската семинария, но е изключен заради дневника си от там. През [[1903 г.]] Екзарх Йосиф го кани на аудиенция и му възлага задача да следи турските части в империята. Скоро обаче Г. Илиев е заловен и заточен в Смирна (Мала Азия), откъдето успява да избяга през [[1905 г.]] и с кораб достига до пристанището в Бургас. Установява се при свои близки в Стара Загора. През [[1906 г.]] издава стихосбирката "Тъжни напеви" за преживяванията си по време на заточението. Заминава за Германия, където учи за строителен инженер. | + | Дядото на писателя е бил свещеник. Самият Г. Илиев също постъпва в Цариградската семинария, но е изключен заради дневника си от там. През [[1903 г.]] Екзарх Йосиф го кани на аудиенция и му възлага задача да следи турските части в империята. Скоро обаче Г. Илиев е заловен и заточен в Смирна (Мала Азия), откъдето успява да избяга през [[1905 г.]] и с кораб достига до пристанището в Бургас. Установява се при свои близки в Стара Загора. През [[1906 г.]] издава стихосбирката "Тъжни напеви" под псевдонима Склавус салтанс (което означава "весел роб") за преживяванията си по време на заточението. Заминава за Германия, където учи за строителен инженер. |
| − | Участва в Първата световна война. След нея работи като строителен инженер в Стара Загора. През [[1921 г.]] издава повлияната от символизма стихосбирка "Горести". | + | Участва в Първата световна война. След нея работи като строителен инженер в Стара Загора. През [[1921 г.]] издава повлияната от символизма стихосбирка "Горести", като отново използва псевдоним, този път - Георги Смирнов. |
След [[1944 г.]] участва в строежа на язовир "Георги Димитров". | След [[1944 г.]] участва в строежа на язовир "Георги Димитров". | ||
| Ред 55: | Ред 55: | ||
Георги Илиев е повлиян основно от символизма. Героите му в много отношения са символи, образи на вечни теми, прототипи или мотиви, вълнували автора. | Георги Илиев е повлиян основно от символизма. Героите му в много отношения са символи, образи на вечни теми, прототипи или мотиви, вълнували автора. | ||
| − | Романът "О'Корс" е първата в литературата ни научна фантастика, в която авторът се интересува от човешкото щастие, благородството, саможертвата, безграничните възможности на човешкия разум, а също – от отношенията в любовния триъгълник между героя и две жени, едната от които е отмъстителна и му влияе пагубно, а другата е | + | Романът "О'Корс" е първата в литературата ни научна фантастика, в която авторът се интересува от човешкото щастие, благородството, саможертвата, безграничните възможности на човешкия разум, а също – от отношенията в любовния триъгълник между героя и две жени, едната от които е отмъстителна и му влияе пагубно, въплъщавайки тъмната страна на душата, а другата е въплъщение на положителното начало в женската природа - грижовна, насърчаваща, помагаща, любяща и т.н. |
Важен принос на автора е представянето във фантастичните му произведения на жените като равностойни на мъжете - учени, творци и хора със свободна и силна воля. | Важен принос на автора е представянето във фантастичните му произведения на жените като равностойни на мъжете - учени, творци и хора със свободна и силна воля. | ||
| − | Георги Илиев измисля български думи, с които опитва да замени чуждите, но опитите му от днешна гледна точка са доста неудачни. Например той използва вместо "робот" – "силодей", вместо "парашут" – "падобран", вместо "високоговорител" – "гласник", вместо "шифър" – "числоред" и т.н. | + | Георги Илиев измисля български думи, с които опитва да замени чуждите, но опитите му от днешна, а и не само от днешна, гледна точка са доста неудачни. Например той използва вместо "робот" – "силодей", вместо "парашут" – "падобран", вместо "високоговорител" – "гласник", вместо "шифър" – "числоред" и т.н. При това по него време вече са се използвали валидните и до днес термини, но той съзнателно е архаизирал езика си и това е пречело и на тогавашната рецепция на творбите му и е намерило отражение в критиките към романите му. |
== Библиография == | == Библиография == | ||
| Ред 74: | Ред 74: | ||
==== Романи ==== | ==== Романи ==== | ||
| − | * [[ | + | * [[1946 г.]] - ''"От вятър отвяни"'' |
==== Повести ==== | ==== Повести ==== | ||
| − | * [[ | + | * [[1937 г.]] - ''"Повест за Нанти"'' |
* [[1940 г.]] - ''"Три капки кръв"'' | * [[1940 г.]] - ''"Три капки кръв"'' | ||
| Ред 87: | Ред 87: | ||
==== Романи ==== | ==== Романи ==== | ||
| − | * [[1945 г.]] - ''"От | + | * [[1945 г.]] - ''"От вятър отвяни"'' |
==== Повести ==== | ==== Повести ==== | ||
Версия от 17:26, 3 януари 2007
Георги Илиев e писател на научна фантастика и на нефантастични произведения.
Съдържание
Биография
Георги Илиев е роден през 1881 г. в странджанското с. Тарфа, намиращо се на 40 км. от Цариград. Баща му е бил въглищар, а в семейството освен Георги Илиев е имало още 8 деца.
Дядото на писателя е бил свещеник. Самият Г. Илиев също постъпва в Цариградската семинария, но е изключен заради дневника си от там. През 1903 г. Екзарх Йосиф го кани на аудиенция и му възлага задача да следи турските части в империята. Скоро обаче Г. Илиев е заловен и заточен в Смирна (Мала Азия), откъдето успява да избяга през 1905 г. и с кораб достига до пристанището в Бургас. Установява се при свои близки в Стара Загора. През 1906 г. издава стихосбирката "Тъжни напеви" под псевдонима Склавус салтанс (което означава "весел роб") за преживяванията си по време на заточението. Заминава за Германия, където учи за строителен инженер.
Участва в Първата световна война. След нея работи като строителен инженер в Стара Загора. През 1921 г. издава повлияната от символизма стихосбирка "Горести", като отново използва псевдоним, този път - Георги Смирнов.
След 1944 г. участва в строежа на язовир "Георги Димитров".
Владее няколко езика, в края на живота си изучава китайски.
Приноси към фантастиката
Автор е на първите български научно-фантастични романи "О'Корс" и "Теут се бунтува"
Стил и особености
Георги Илиев е повлиян основно от символизма. Героите му в много отношения са символи, образи на вечни теми, прототипи или мотиви, вълнували автора.
Романът "О'Корс" е първата в литературата ни научна фантастика, в която авторът се интересува от човешкото щастие, благородството, саможертвата, безграничните възможности на човешкия разум, а също – от отношенията в любовния триъгълник между героя и две жени, едната от които е отмъстителна и му влияе пагубно, въплъщавайки тъмната страна на душата, а другата е въплъщение на положителното начало в женската природа - грижовна, насърчаваща, помагаща, любяща и т.н.
Важен принос на автора е представянето във фантастичните му произведения на жените като равностойни на мъжете - учени, творци и хора със свободна и силна воля.
Георги Илиев измисля български думи, с които опитва да замени чуждите, но опитите му от днешна, а и не само от днешна, гледна точка са доста неудачни. Например той използва вместо "робот" – "силодей", вместо "парашут" – "падобран", вместо "високоговорител" – "гласник", вместо "шифър" – "числоред" и т.н. При това по него време вече са се използвали валидните и до днес термини, но той съзнателно е архаизирал езика си и това е пречело и на тогавашната рецепция на творбите му и е намерило отражение в критиките към романите му.
Библиография
Фантастика
Романи
- 1930 г. - "О'Корс"
- 1933 г. - "Теут се бунтува"
Нефантастика
Романи
- 1946 г. - "От вятър отвяни"
Повести
Издания
Нефантастика
Романи
- 1945 г. - "От вятър отвяни"
Повести
- 1940 г. - "Три капки кръв"
Стихове
- 1921 г. - "Горести"
Източници
Лекционен курс на проф. Иван Сарандев
Сарандев, Иван. Българска литература (1918 - 1945). ИК "Хермес", Пловдив, 2005; том ІІ (1930 - 1945)
