Разлика между версии на „Кинофантастика - история“
м (Премахване на редакции на А.Славов(Sferoidi) (беседа); възвръщане към последната версия ) |
|||
Ред 61: | Ред 61: | ||
== Кинофестивали == | == Кинофестивали == | ||
Почитателите на фантастичното кино се срещат на фестивалите в Триест и Париж, а за любителите на ужасите фестивал се провежда в подходящ за целта швейцарски замък (Авориаз). | Почитателите на фантастичното кино се срещат на фестивалите в Триест и Париж, а за любителите на ужасите фестивал се провежда в подходящ за целта швейцарски замък (Авориаз). | ||
− | |||
− |
Версия от 20:39, 1 януари 2009
Съдържание
Етапи в развитието на фантастичното кино
І етап
Първият в историята НФ филм е “Пътуване до Луната” (1902, Ж. Мелиес) с класическия артилерийски изстрел в “окото” на Луната. Следват ”Пътуванията на Гъливер” (1902) и “Пътуване през невъзможното” (1904), дело също на Мелиес. Негова е и екранизацията по Ж.Верн “20 000 левги под водата” (1907). В този период са и първите екранизации на знакови романи: “Д-р Джекил и м-р Хайд” (1908, С. Олкът) на Р. Л. Стивънсън, “Алиса в страната на чудесата” (1910, Е. Портър) по Л. Карол, “Франкенщайн” (1910, Дж. Доули) по М. Шели. А в кратката лента “Покоряване на полюса” (1912, Ж. Мелиес) се появява първото чудовище в киното - снежен великан.
ІІ етап
В навечерието на Първата световна война вълшебство на първите филми е заменено от мрачен мистицизъм. Това се чувства особено силно в Германия, където се поражда значителен интерес към филми на ужасите. През периода между двете войни сред най-значимите филми са:
- “Студентът от Прага” (1913, Х.Еверс и Ст.Рий)-първият филм на немския експресионизъм
- “Голем” (1914, П.Вегенер)-първа версия на легендата, основа на нашумелия едноименен филм от 1920 г. на реж. П.Вегенер и К.Боес
- “Хомункулус” (1916, О.Риперт)
- “20 000 левги под водата” (1916, Ст.Патън)-повторна екранизация на романа на Ж.Верн с невероятния тогава бюджет от 200 000 $. Филмът е забележителен с първите подводни снимки и специални ефекти.
- “Небесен кораб” (1917)-наивен датски филм, в който за пръв път марсианците са показани като миролюбив народ, непознаващ ужасите на войната (освен това вегетарианци!). Това е първият пълнометражен НФ филм (70 мин.), посветен на междузвездно пътуване.
- “Атлантида” (1919, Ж.Фейдер)-първият филм за изгубената цивилизация.
- Знаменитите немски филми “Кабинетът на доктор Калигари” (1919, Р.Вине), “Носферату” (1922, Фр.Мурнау) и “Доктор Мабузе - играчът” (1922, Фр.Ланг и Т. фон Харбоу)
- “Аелита” (1924, Я.Протазанов)-първият съветски НФ филм.
- “Фантомът на операта” (1925, Р.Джулиан, Л.Чейни)-екранизация на романа на Г.Леру. Сюжетът се превръща в традиционен за жанра филми на ужаса.
- “Изгубеният свят” (1925, Х.Хойт)-по романа на А.К.Дойл; първият филм за праисторически светове.
- “Метрополис” (1926, Ф.Ланг)-без съмнение шедьовър.
- “Жена на Луната” (1929, Ф.Ланг)-може би най-добрата кино-Ф в периода между двете войни.
ІІІ етап
Ф кино преживява истински разцвет през 30-те год. в Холивуд. През последното десетилетие тук емигрират редица творци на немското кино (Фр.Мурнау, Е.Лубич, П.Лени). Идеите на немския експресионизъм заживяват с нова сила. Следва “бумът” в Холивуд, когато са екранизирани редица произведения на Ж.Верн, М.Шели, Х.Уелс, Е.Уолъс и др.
Сред шедьоврите през периода са:
- “Дракула” (1931, Т.Браунинг)-първа екранизация на романа на Б.Стокър
- “Невидимият” (1933, Дж.Уейл)-отличен филм по романа на Х.Уелс с изумителни за времето си ефекти
- “Кинг Конг” (1933, Ъ.Шодзак и М.Купър)-новаторски филм, открил пред кинематографа нови възможности
- “Новият Гъливер” (1935, А.Птушко)-първият в света пълнометражен филм, осъществен със средствата на обемната анимация с елементи от Гъливеровата Лилипутия
- “Обликът на бъдещето” (1936, У.К.Менсис)-по Х.Уелс, сериозен опит да създаде филм за бъдещето
- знаменития “Флаш Гордън - космически боец” (1936, Фр.Стефани)
ІV етап
По време на Втората световна война се чувства известен застой в развитието на киното. Под влияние на ужаса от атомните бомби са екранизирани десетки радиоактивни чудовища, връх сред които е японската Годзила. Сред другите теми са:
- “Синът на Франкенщайн” (1939, Р. ван Ли)
- “Бък Роджърс” (1939, Ф.Биб, С.Гудкайнд)
- “Д-р Циклопс” (1940, Ъ.Шоздак)
- “Красавицата и звярът” (1946, Ж.Кокто)
V етап
След войната в кино-Ф се завръща космическия сюжет с първия цветен НФ филм “Направление - Луна” (1950, Ъ.Пичел) по сценарий на Р.Хайнлайн, последван от полет до унищожения от атомна война Марс в “Ракетен кораб ХМ” (1950, К.Нюман) и “Проект - лунна база” (53, Р.Толмедж).
- Атомния апокалипсис е представен чрез “Петимата” (1951, А.Оболер), “Денят, в който Земята спря да се върти” (1951, Р.Уайз) и класиката “На брега” (1959, Ст.Крамер).
- Нашествие на извънземни или чудовища са в основата на екранизацията по Уелс “Война на световете” (1953, Дж.Пал и Б.Хаскин), “Чудовището от дълбочина 120 000 фута” (1953, Й.Лурие), “То дойде от друго пространство” (1953, Дж.Арнолд)-първият “триизмерен” НФ филм, както и “Те” (1954, Г.Дъглас).
- Знаменитият “Годзила” (1954) на И.Хонда поставя начало на поредицата за чудовища. Към този род ленти спадат: “Тарантула” (1955, Дж.Арнолд), “Нашествието на крадците на тела” (1956, Д.Сийгъл), “Паякът” (1958, Б.Гордън).
Сред шедьоврите от по-късния период са:
- “Алфавил” (1965, Ж.-Л.Годар)
- “451 градуса по Фаренхайт” (1966, Фр.Трюфо)
- “Планетата на маймуните” (1967, Фр.Шафнър)
- “Космическа Одисея, 2001” (1968, Ст.Кубрик)
- “Бебето на Розмари” (1968, Р.Полански)
- “Челюсти” (1975, Ст.Спилбърг)
- сагата “Star Wars” (1977-2005, Дж.Лукас)
- “Близки срещи от трети вид” (1977, Ст.Спилбърг)
- “Пришълците” (1979-97)
- трилогията за Индиана Джоунс (1981-89, Ст.Спилбърг)
- “Извънземното” (1982, Ст.Спилбърг)
- трилогията “Терминатор” (1984-2003, Дж.Камерън)
Не бива да пропускаме и значими НФ-сериали като “Вавилон 5”, ”Star Тrek”, “Старгейт”, “LЕХХ“, “4400”, “Досиетата Х”, „Бойна звезда Галактика“ (оригинален сериал) и др.
Кинофестивали
Почитателите на фантастичното кино се срещат на фестивалите в Триест и Париж, а за любителите на ужасите фестивал се провежда в подходящ за целта швейцарски замък (Авориаз).