Разлика между версии на „Монетата“

Версия от 12:14, 3 декември 2012

„Монетата“ е колективен роман на Фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ при народно читалище „Възродена Искра“ - Казанлък. Ръководител на клуба е Валентина Димова.

„Монетата“ е третото самостоятелно издание, написано и илюстрирано от тийнейджърите, повечето от които учат в художествената гимназия „Дечко Узунов“ в Казанлък. Първата им книга е „Въже от светлина“, издадена през 2005 г., втората - „Шахтата“, издадена през 2006 г. Ню уиърд романът „Монетата“ е първа част от трилогията „Аурелион - вечният баланс“.

Описание

Аурелион е свят от бъдещето, в който високите технологии постепенно изместват магията от живота на местните обитатели. Група герои поемат на трудно и изпълнено с битки и приключения пътешествие, за да открият загубения храм на Некрос. Според легендите там са скрити тайни, които могат да помогнат за съхраняване на неясно къде и как изтичащите магически ресурси, а ключът за разгадаването им е една старинна монета.

Социалните прослойки на Аурелион са различни в зависимост от мястото на действието – героите се придвижват към Западните земи от източния мегаполис Солнрихт. В големия град, където демокрацията е строго охранявана от стражи с разнообразни военни чинове, има елит, свързан с най-изявените магове и преподаватели в института и офицерското съсловие. Отделно съществуват майстори, търговци, но и голяма част бедняци, които са обединени от лидера на опозицията Марат Оторе, обрисуван по всички правила на политическата сатира: демагогската фразеология и клишетата, оцелели до тази фантастична епоха и свят, заучените нацистки жестове, стената от бодигардове за предпазване от любовта на народа, използването на луксозни автомобили от защитниците на интересите на мизерстващите граждани и т.н.

Сред аутсайдерите на това общество са тайнствените „улични бойци“ и неизменните за всяко търговско средище крадци, организирани в гилдия и отглеждани от малки, за да бъдат наемани както да обират, така и да изпълняват „мръсни“ поръчки срещу заплащане. В Западните земи, чиито релеф е планински, героите попадат в плен на коболдите, които са още (или вече) в стадия на робовладелството. Там високите технологии, каращи дори магьосниците да предпочитат „мързеливия начин“ на комуникация чрез джобни устройства вместо напрягането на вълшебните си сили, са много по-слабо застъпени. Цивилизацията на мегаполисите е донесла най-вече оръжията и средствата за силов контрол и убиване при тия същества с причудлив вид, котешки маниери и две опашки. Те си живеят мизерно в своите общини, трудят се неуморно за почти никакво заплащане (отглеждат, нижат и сушат тютюн... – сещате се за паралели), празнуват си своите карнавални дни, в които се напиват и напушват яко... И все още мечтаят – за свобода, за голяма и светла любов... Имат си собствени деца, а не изоставени или с детство, забулено в неясни спомени за генни експерименти и клониране, каквото е това на повечето от главните герои. Родителите на школаря в института по магия Мефоди са загинали трагично, Киа е изоставено дете, прибрано и отгледано в гилдията на крадците, Деенор – неин единствен приятел по занаят и съдба, сънува откъслечни епизоди с отглеждане на клонинги, Айк – малкото елфче крадец, вероятно е експеримент за създаване на същество с огромни магически и прорицателски способности, Рафаел – храбрият воин със склонност към театрален патос, също е останал без родители... Твърде много самотници, събрани от съдбата под формата на загадъчна монета и пратени с благословията на лаксат Фадгнал – най-старият и способен преподавател по магия на Мефоди – в опасно и рисковано търсене на загубено съкровище от знания.

Авторите просто се включват (логват се) към действието и проследяват сложните криволичения на отношенията им, приемането на новите герои – джуджето Типодин и врачката Ализабет Тиранска – в компанията, спречкванията, колебанията и недоверието, преодоляването на препятствията в общуването и осъзнаването на дребнавостите в собствения характер, трудността от поемането на отговорност за другите...

Сюжет

История на написването

Това е третата колективно написана, илюстрирана и издадена книга на фентъзи клуб „Светлини сред сенките“.

Автори

1. Димитър Милчев
2. Стефан Василев
3. Теньо Стойнов
4. Симеон Шопов
5. Виктория Захариева
6. Мая Стойкова
7. Валентина Димова

Илюстратори

1. Димитър Милчев
2. Стефан Василев
3. Виктория Захариева
4. Маринела Тенева

Герои, места и термини

Герои

Главни

• Мефоди
• Киа
• Айк
• Рафаел
• Типодин
• Ализабет Тиранска
• Валерион
• Деенор

Второстепенни

• Списък на второстепенните герои
• Списък на герои, споменати в книгата, но невзели участие в действието

Места

• Аурелион
• Солнрихт
• Калавулда
• Меркантополис
• Гардамаар
• Тверон
• Второстепенни места на действието

Термини

• Термини, използвани в книгата

Публикации

На български език

Самостоятелни издания

• 2007 г. - „Монетата“ - НЧ „Възродена искра“, Казанлък

Източници

• Рецензия от Светлана Янева в Liternet.bg
• Статия от Светлана Янева в Старлайтър
• Как „Светлини сред сенките“ се нареди до Астрид Линдгрен и Ангел Каралийчев - статия във в-к „Дневник“ от 16 април 2011