Разлика между версии на „Светослав Минков“
(Премахната редакция 54183 на 64.90.52.173 (беседа)) |
(→Фантастика) |
||
| Ред 106: | Ред 106: | ||
=== От немски език === | === От немски език === | ||
| − | + | Wowza, problem soveld like it never happened. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
== Външни връзки == | == Външни връзки == | ||
Версия от 11:24, 26 ноември 2011
| Светослав Минков | |
| писател, издател, преводач | |
 | |
| Професия: журналист, преводач, коректор, редактор, библиотекар, книговодител | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 12 февруари 1902 г. |
| Роден в: | Радомир |
| Починал на: | 22 ноември 1966 г. |
| Починал в: | София |
| Починал от: | рак |
Писател: | |
| Творчески период: | 1922 г. - 1966 г. |
| Жанр(ове): | диаболична фантастика, научна фантастика |
Преводач: | |
| От езици: | немски |
| На езици: | български |
| Автори: | Густав Майринк |
| Жанрове: | диаболизъм |
Светослав Константинов Минков e автор на произведения в жанровете диаболизъм и научна фантастика, журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.
Основател е на първото в света издателство, специализирано за фантастика - издателство „Аргус“.
Съдържание
Биография
Роден е на 12 февруари 1902 г. в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.
Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещенник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.
Светослав Минков получава първото си образование в родния си град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през 1921 г., с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключеният договор, след края на Европейската война той се завръща в София.
След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.
След атентата в черквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.
Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От 1926 до 1934 г. работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври 1936 г. посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ (1936 г.) и „Другата Америка“ (1938 г.).
В Радомир и след връщането си оттам Светослав Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между 1927 и 1939 г. През 1941 г. Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета.
От юни 1942 до ноември 1943 г. работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“.
Девети септември 1944 г. заварва писателя „безработен“. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца. Постъпва веднага в редовете на БРП (к). През октомври и ноември същата година работи като коректор в редакцията на „Работническо дело“, където е привлечен от главния редактор Крум Кюлявков, а през годините 1945-1946 е културен редактор на в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София, в управление „Българска кинематография“ (където редактира стилово текстовете на филмите), в редакцията на сп. „Български воин“, а от 1954 г. е главен редактор на издателство „Български писател“, където се и пенсионира.
Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.
Умира на 22 ноември 1966 г. в София.
След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови непубликувани дотогава произведения да са изгубени.
Приноси към фантастиката
Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Основател е на първото специализирано за фантастика издателство в света - „Аргус“
Неговият сборник с разкази „Синята хризантема“, издаден през 1922 г., e смятан за първата фантастична книга в България.
Стил и особености
В диаболичната, и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му „Дамата с рентгеновите очи“ Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.
Другаде, особено в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.
Произведения
Списък на произведения от Светослав Минков.
Публикации
Списък на издания на произведения от Светослав Минков.
Преводи
От немски език
Wowza, problem soveld like it never happened.
Външни връзки
Fueralrz? That's marvelously good to know.
