Разлика между версии на „Костимел“
м (кавички, уикилинкове) |
|||
Ред 4: | Ред 4: | ||
| px = | | px = | ||
| картинка-текст = | | картинка-текст = | ||
− | | описание = местност-находище | + | | описание = местност-находище на планетата [[Теут]] |
| асоциации = | | асоциации = | ||
− | | автор = Георги Илиев | + | | автор = [[Георги Илиев]] |
| други-автори = | | други-автори = | ||
− | | първа поява = | + | | първа поява = ''„[[Теут се бунтува]]“'' |
| още в = | | още в = | ||
| поредица = | | поредица = | ||
Ред 15: | Ред 15: | ||
== Описание == | == Описание == | ||
− | '''Костимел''' е името на местност от планетата [[Теут]] в романа на [[Георги Илиев]] | + | '''Костимел''' е името на местност от планетата [[Теут]] в романа на [[Георги Илиев]] ''„[[Теут се бунтува]]“''. |
Там се намира най-голямото и реално последно находище на хранителни ресурси в светлата половина на планетата, където всичко вече е изгорено от непрекъснато греещото слънце. Другата - тъмна половина на Теут, е недостъпна за изследване и обитаване, тъй като е скована в ледове. Хората са се принудили да ровят за останки от предишни цивилизации, съдържащи хранителни вещества и са се превърнали в нещо като канибали, ядящи след смилане и преработка кости и черепи от огромното гробище Костимел. | Там се намира най-голямото и реално последно находище на хранителни ресурси в светлата половина на планетата, където всичко вече е изгорено от непрекъснато греещото слънце. Другата - тъмна половина на Теут, е недостъпна за изследване и обитаване, тъй като е скована в ледове. Хората са се принудили да ровят за останки от предишни цивилизации, съдържащи хранителни вещества и са се превърнали в нещо като канибали, ядящи след смилане и преработка кости и черепи от огромното гробище Костимел. | ||
Както е видно, името е съставно - Кости + мел (от мелене, смилане). Главният герой [[Кантемир]], учен и изследовател, е разпределен там като работник. В съседство работи [[Батуил]], който задрямва и пада в машината. Кантемир не успява да реагира на време, Батуил е осакатен, машината се поврежда, надолу по инсталацията аварията става верижна и от взривовете загиват много хора. За наказание Кантемир е заточен в пустия дворец [[Хотанца]]. | Както е видно, името е съставно - Кости + мел (от мелене, смилане). Главният герой [[Кантемир]], учен и изследовател, е разпределен там като работник. В съседство работи [[Батуил]], който задрямва и пада в машината. Кантемир не успява да реагира на време, Батуил е осакатен, машината се поврежда, надолу по инсталацията аварията става верижна и от взривовете загиват много хора. За наказание Кантемир е заточен в пустия дворец [[Хотанца]]. | ||
− | Костимел и неговата съдба би могъл да е отправна точка за размисли в посока на това, как понякога иронията на съдбата е жестока. От величието на предходните цивилизации на Теут вече никой не се интересува, планетата загива, хората доизживяват последните си дни и на огромното находище Костимел не се гледа като на свидетелство за културни или други достижения. Предишната цивилизация е станала буквално | + | Костимел и неговата съдба би могъл да е отправна точка за размисли в посока на това, как понякога иронията на съдбата е жестока. От величието на предходните цивилизации на Теут вече никой не се интересува, планетата загива, хората доизживяват последните си дни и на огромното находище Костимел не се гледа като на свидетелство за културни или други достижения. Предишната цивилизация е станала буквално „храна“, съвсем не духовна, за следовниците си. |
[[Категория: Измислени места по име - К]] | [[Категория: Измислени места по име - К]] |
Версия от 16:52, 31 януари 2007
Костимел | |
---|---|
| |
Описание: | местност-находище на планетата Теут |
| |
Автор: | Георги Илиев |
Поява в: | „Теут се бунтува“ |
Описание
Костимел е името на местност от планетата Теут в романа на Георги Илиев „Теут се бунтува“. Там се намира най-голямото и реално последно находище на хранителни ресурси в светлата половина на планетата, където всичко вече е изгорено от непрекъснато греещото слънце. Другата - тъмна половина на Теут, е недостъпна за изследване и обитаване, тъй като е скована в ледове. Хората са се принудили да ровят за останки от предишни цивилизации, съдържащи хранителни вещества и са се превърнали в нещо като канибали, ядящи след смилане и преработка кости и черепи от огромното гробище Костимел.
Както е видно, името е съставно - Кости + мел (от мелене, смилане). Главният герой Кантемир, учен и изследовател, е разпределен там като работник. В съседство работи Батуил, който задрямва и пада в машината. Кантемир не успява да реагира на време, Батуил е осакатен, машината се поврежда, надолу по инсталацията аварията става верижна и от взривовете загиват много хора. За наказание Кантемир е заточен в пустия дворец Хотанца.
Костимел и неговата съдба би могъл да е отправна точка за размисли в посока на това, как понякога иронията на съдбата е жестока. От величието на предходните цивилизации на Теут вече никой не се интересува, планетата загива, хората доизживяват последните си дни и на огромното находище Костимел не се гледа като на свидетелство за културни или други достижения. Предишната цивилизация е станала буквално „храна“, съвсем не духовна, за следовниците си.