Разлика между версии на „Елит Николов“

Версия от 15:40, 29 август 2015

Елит Николов
(Елит Николов Иванов)
Професия: културолог
Националност: българин
Координати:
Адрес:	София
Биографични данни:
Роден на:	1925 г.
Бeлежки:
любител на фантастиката и футурологията

Елит Николов Иванов, български учен, университетски педагог, журналист и обществен деятел, е роден през 1925 г. Завършва гимназия за класически езици в София през 1945 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски” през 1953 г. с първа специалност философия и втора - история. Кандидат на философските науки (1960). Доктор на филсофските науки (1973). Научни звания: „Старши научен сътрудник първа степен” по социология на културата (1978) и университетското звание професор по история на изкуството и културата (1983). Членува в Българската и Международната социолгически асоцации, в Българската и Световната философски асоциации и в Световната асоциация на философите франкофони. Избиран на три пъти за вицепрезидент на Изследователския комитет по социология на културата към МСА. От септември 1951 г. до март 1963 г. е офицер в Бъларската народна армия. До 1969 г. е редактор във в. „Народна култура” и главен редактор в Комитет за радио и телевизия. До 1975 г. ръководи Информационно-социологически център на ЦК на БКП. До 1976 г. е заместник-председател на Комисията за духовни ценности към Държавния съвет на НРБ. От 1976 до 1983 г. е директор на Научноизследователския институт за култура км БАН и Комитета за култура. От 1983 г. е редовен професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Член на СБЖ от 1967 г. От 1978 г. е главен редактор на Списание Проблеми на културата”. Главен редактор на списание „Човек, Еволюция, Космос” от създаването му до неговото спиране през 1983 г. Членувал в БКП от 1945 година до преименуването (разспускането) й. Сред книгите му, известни сред научната общественост, са заглавията: „Художник, публика, народ”, „За творчеството в телевизията”, „Феноменология и естетика”, „Тайната”, „Телевизионното общуване”, „Философия на комуникацията”, „Телевизионното битие на културата”, „Синейдетика (Обща теория на комуникацията)”, „Увод в сравнителното културознание”, „Културата - опит за описание”, „Земни мисли за извънземното”, „Културната идентичност на Европа”, „Дъщерята на надеждите”, „Знайно и незнайно”, „Извънземни мисли за земното” и др.

Приноси към фантастологията:

• Като ръководител на „Списание Проблеми на културата“ толерира серия публикации сързани с фантастологията и космизма.
• Създаване на „Списание Човек, Еволюция, Космос“, и негов главен редактор.
• 1989 г. - „Земни мисли за Извънземното“ (монография)
• 2014 г. - „Извънземни мисли за Земното“ (монография)