Разлика между версии на „Георги Марков“

Текуща версия към 19:54, 12 септември 2023

Георги Марков
Професия: писател
Националност: българин
Биографични данни:
Роден на:	1 март 1929 г.
Роден в:	София
Починал на:	11 септември 1978 г.
Починал в:	Лондон, Великобритания
Починал от:	убийство

Георги Иванов Марков е писател-дисидент, драматург и радиожурналист.

Биография[редактиране]

Роден е на 1 март 1929 г. в Княжево, край София.

Завършва химия и работи като технолог. През 1969 г. заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри.

Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през 1972 г. го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На 7 септември 1978 г. на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна сачма, изстреляна от неизвестен похитител. (Предполага се, че покушението е извършено от тогавашните български тайни служби, като подарък за рождения ден на Тодор Живков.)

Умира на 11 септември 1978 г. Погребан е в гробището на „[Whitchurch Canonicorum, St Candida & Holy Cross Church][1]“.

Творчески път[редактиране]

Дебютира в средата на 50-те год. с разкази, включени по-късно в сборника „Между деня и нощта“. Бързо си спечелва име на един от най-известните, талантливи и плодотворни български писатели. Автор на пиеси и сненарии. Някои от пиесите му са свалени от представление и забранени заради разминаване с идеологията на социзкуството.

Награди[редактиране]

• 1962 г. - награда за най-добър роман на годината за „Мъже“
• 1974 г. - Първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург за пиесата „Архангел Михаил“
• 2001 г. - Орден „Стара планина“ - първа степен (посмъртно)

• 2013 г. - Екранизирана е пиесата му Архангел Михаил

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

• 1959 г. - „Победителите на Аякс“
• 1977 г. - „Достопочтеното шимпанзе“

Нефантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

• 1962 г. - „Мъже“

Пиеси[редактиране]

• 1963 г. - „Госпожата на господин търговеца на сирене“
• 1965 г. - „Последният патент“
• 1966 г. - „Да се провреш под дъгата“
• 1966 г. - „Кафе с претенция“
• 1967 г. - „Калай“
• 1969 г. - „Комунисти“
• 1974 г. - „Да се провреш под дъгата“
• 1974 г. - „Архангел Михаил“
• ???? г. - „Аз бях той“

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

• 1959 г. - „Победителите на Аякс“ - издателство „Народна младеж“, Библиотека „Приключения и НФ“, №51
• 2009 г. - „Достопочтеното шимпанзе“ - издателство „Балкани“

Нефантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

• 1957 г. - „Цезиева нощ“ (сборник с повести)
• 1961 г. - „Между деня и нощта“ (сборник с разкази)
• 1961 г. - „Анкета“ (сборник с новели)
• 1962 г. - „Мъже“
• 1963 г. - „Мъже“
• 1966 г. - „Портрет на моя двойник“ (сборник с новели)
• 1968 г. - „Жените на Варшава“ (сборник с разкази и новели)
• 1980 г. - „Задочни репортажи за България“ (сборник с репортажи, излъчени по Радио „Свободна Европа“), издадени в Цюрих
• 1982 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден в Париж
• 1990 г. - „Задочни репортажи за България“ (у нас)
• 1990 г. - „Мъже“
• 1990 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден у нас
• 1991 г. - „Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България“