Разлика между версии на „Владимир Свинтила“
(→Самостоятелни издания) |
|||
Ред 98: | Ред 98: | ||
* [[1964 г.]] - ''„[[Платото (Издателство Неизвестно, 1964)|Платото]]“'' (роман) - неизвестно издателство | * [[1964 г.]] - ''„[[Платото (Издателство Неизвестно, 1964)|Платото]]“'' (роман) - неизвестно издателство | ||
− | * [[2017 г.]] - ''„[[Вълшебни приказки от средновековна София (Издателство Захарий Стоянов, 2017)|Вълшебни приказки от средновековна София]]“'' - [[Издателство Захарий Стоянов]] | + | * [[2017 г.]] - ''„[[Вълшебни приказки от средновековна София (Издателство Захарий Стоянов, 2017)|Вълшебни приказки от средновековна София]]“'' - [[Издателство Захарий Стоянов|издателство „Захарий Стоянов“]] |
===== Публикации в периодика ===== | ===== Публикации в периодика ===== |
Текуща версия към 18:46, 28 октомври 2018
Владимир Свинтила | |
(Владимир Георгиев Николов) | |
публицист | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 29 април 1923 г. |
Роден в: | София |
Починал на: | 15 януари 1998 г. |
Починал в: | София |
Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Георгиев Николов) е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог.
Съдържание
Биография[редактиране]
Роден е на 29 април 1926 г. в София.
През 1949 г. е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга „Кладенецът на мълчанието“
През 1952 г. завършва право в СУ. През периода 1957–1971 г. последователно е редактор във в. „Народна култура“, издателство „Български художник“, в. „София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през 1974–1977 г. е зам. главен редактор на в. „Софийска правда“.
Произведения[редактиране]
Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, както и „Четири квартета“ на Т. Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството.
Произведения[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Романи[редактиране]
Разкази[редактиране]
Нефантастика[редактиране]
- ???? г. - „Слово за зографа Захарий“ (исторически роман)
- ???? г. - „Милионерите на София“
- 1960 г. - „Прометей в Кипър“ (пиеса)
- 1979 г. - „История на Самоковската иконописна школа“ (монография)
- 1992 г. - „Лицето на Горгоната“
- 1996 г. - „Писма от атинските музеи“
- 1996 г. - „Захарий Стоянов. Опит за социобиография“ (монография)
- ???? г. - „От Маркс до Христа“ (монография)
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1964 г. - „Платото“ (роман) - неизвестно издателство
- 2017 г. - „Вълшебни приказки от средновековна София“ - издателство „Захарий Стоянов“
Публикации в периодика[редактиране]
- 1978 г. - „Художник на космоса“ - В списание „Съвременник/1978/2 бр.“
- 1990 г. - „Крадци на саксии“ (разказ) - сп. „ФЕП“, бр. 5/90