Разлика между версии на „Николай Хайтов“

Версия от 19:15, 3 май 2007

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Николай Хайтов е писател-белетрист, драматург и публицист.

Съдържание

1 Биография
2 Творчески път
3 Награди
4 Приноси към фантастиката
5 Издания
- 5.1 На български език
  - 5.1.1 Фантастика
    - 5.1.1.1 Самостоятелни издания
  - 5.1.2 Нефантастика
6 Външни връзки

Биография

Роден е на 15 септември 1919 г. в с. Яврово, област Пловдив. Завършва Лесотехническия факултет в София. От 1946 г. е лесничей в различни райони на Родопите, а от 1951 г. е инженер-лесовъд в Боровец. За неправомерно раздаване на дърва е осъден на 8 години затвор. По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен.

Умира на 30 юни 2002 г.

Творчески път

Дебютира през 1954 г. с очерк в сп. „Септември“. След три години издава първите си очерци в сборника „Съперници“. По-късно е редактор във в. „Народна култура“ и сп. „Наша родина“. През 1966 г. е избран за секретар на СБП. Същата година става главен редактор на сп. „Родопи“, а следващата излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те са издадени 15 пъти у нас и 32 (!) в чужбина и са преведени на 22 езика (включително китайски). През 1993 г. става председател на СБП, като на този пост е до 1999 г. През 1997 г. е избран за академик към БАН.

Общият тираж на книгите му, издадени в България, надхвърля 4 милиона броя. Хайтов е автор на над 10 пиеси, 800 статии и рецензии.

По негови сценарии са създадени филмите „Козият рог“ (2 версии), „Мъжки времена“, „Краят на песента“, сериала „Капитан Петко Войвода“, „Дърво без корен“, „Орисия“, телевизионната поредица Семейство „Калинкови“, „Ламята“

Награди

1976 г. - Първа награда от международен конкурс за къс разказ в Арнсберг, Германия
???? г. - „Димитровска награда“ за проза
???? г. - награда „Иван Вазов“ за литература
???? г. - награда „Йордан Йовков“ за литература
2000 г. - орден „Стара планина“

Приноси към фантастиката

Единственият принос е приказната повест „Ламята“, която е екранизирана през 1974 г.

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания

1970 г. - „Ламята“ (повест) - неизвестно издателство

Нефантастика

Сборници с есета и разкази

1965 г. - „Шумки от габър“
1967 г. - „Диви разкази“
1979 г. - „Магьосникът от Брезе“
1979 г. - „Хвъркатото корито“
1979 г. - „Хвъркатото корито“, 2-ро издание
1984 г. - „Разкази и есета“
1984 г. - „Шумки от габър“, 7-мо издание
1985 г. - „Да възседнеш глиган“
1993 г. - „Диви разкази“, 11-то издание

Пътеписи

1975 г. - „Перуански записки“
1979 г. - „Африкански записки“
1987 г. - „Светогорски записки“

Сборници с очерци

1957 г. - „Съперници“
1965 г. - „Родопски властелини“
1968 г. - „Хайдути“
1981 г. - „Капитан Петко Войвода“
1983 г. - „Родопски властелини“, 4-то издание
1985 г. - „Хайдути“, 6-то издание
1989 г. - „Капитан Петко Войвода“, 4-то издание

Публицистика (сборници)

1975 г. - „Бодливата роза“
1981 г. - „Вълшебното огледало“
1985 г. - „Последните мигове и гробът на Васил Левски“
1986 г. - „Бодливата роза“, 5-то издание
1987 г. - „Гробът на Левски“
1987 г. - „Дневник. Книга І“
1989 г. - „Вълшебното огледало“, 3-то издание
1990 г. - „Дневник. Книга ІІ“

Сборници за деца

1970 г. - „Приключения в гората“
1976 г. - „Разкази с опашки“
1980 г. - „Желязната гора“

Други (временен раздел)

1959 г. - „Искрици от огнището“
1960 г. - „Разбудена Родопа“
1960 г. - „Писма от пущинаците“
1962 г. - „Старите у дома“
1962 г. - „Жени хайдутки“
1964 г. - „Матей Миткалото“
1965 г. - „Румяна войвода“
1972 г. - „Родопските комити разказват“
1974 г. - „Капитан Петко Войвода“ (сценарий)
1989 г. - „Избрани произведения в 3 тома“
2002 г. - „Троянските коне в България“
2003 г. - „През сито и решето“ (автобиографична книга)

Външни връзки

Николай Хайтов в Електронно издателство Liternet

@@ Ред 140: / Ред 140: @@
 * [http://liternet.bg/library/bl/h/nhajt.htm Николай Хайтов] в Електронно издателство Liternet
-[[Категория:Личности по имена - Х]]
 [[Категория:Сценаристи|Хайтов, Николай]]