Разлика между версии на „Павел Вежинов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (Борислав: Без категория „Личности по имена - В“)
(дребни корекции)
Ред 26: Ред 26:
 
   | творил-край    =  
 
   | творил-край    =  
 
   | псевдоним      = Павел Вежинов
 
   | псевдоним      = Павел Вежинов
   | жанр            = белетристика,<br />книги за деца,<br />филмови сценарии,<br />[[научна фантастика]]
+
   | жанр            = научна фантастика
 
   | теми            =  
 
   | теми            =  
 
   | основна-творба  =  
 
   | основна-творба  =  
Ред 34: Ред 34:
 
| бележки        =  
 
| бележки        =  
 
}}
 
}}
 
 
'''Никола Делчев Гугов''' (по-известен под псевдонима '''Павел Вежинов''') e класик на българската литература, автор на белетристика, книги за деца, филмови сценарии и [[научна фантастика|научно-фантастични произведения]].
 
'''Никола Делчев Гугов''' (по-известен под псевдонима '''Павел Вежинов''') e класик на българската литература, автор на белетристика, книги за деца, филмови сценарии и [[научна фантастика|научно-фантастични произведения]].
  
Ред 138: Ред 137:
  
 
* {{От Уикипедия|Павел Вежинов|734521}}
 
* {{От Уикипедия|Павел Вежинов|734521}}
 
[[Категория: Писатели на научна фантастика|Вежинов, Павел]]
 

Версия от 01:04, 17 май 2007

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Никола Делчев Гугов (по-известен под псевдонима Павел Вежинов) e класик на българската литература, автор на белетристика, книги за деца, филмови сценарии и научно-фантастични произведения.

Биография

Роден е на 9 ноември 1914 г. в София. В началото на 30-те години сътрудничи на изданията „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“, „Изкуство и критика“ и др. През 1938-1944 г. следва философия в Софийския университет. От 1944 г. е член на БКП. През есента на 1944 г. участва във войната срещу нацистка Германия като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“, и въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от произведения. От 1947 до 1954 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“ и на списание „Септември“, а от 1954 до 1972 г. работи в Българска кинематография. От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели. През 1970 г. става Народен деятел на културата, а през 1974 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Умира внезапно на 20 декември 1983 г.

Награди

  • 1950 г. - „Димитровска награда“
  • 1951 г. - „Димитровска награда“
  • 1964 г. - Орден „НРБ“, II степен
  • 1971 г. - „Димитровска награда“ (с колектив)
  • 1973 г. - наградата на международното жури от конвента „Соцкон“ в Полша за цялостен принос в НФ жанр
  • 1974 г. - Орден „Георги Димитров“
  • 1976 г. - „Димитровска награда“

Приноси към фантастиката

Автор е на няколко фантастични разказа и на два романа - Белият гущер и Бариерата. „Бариерата“ се смята за едно от най-добрите произведения на българската фантастика. Преведено е на няколко езика. По него има заснет филм с участието на Инокентий Смоктуновски и Ваня Цветкова.

Произведения

Фантастика

Романи

Повести

Разкази

Нефантастика

Романи

  • „Звездите над нас“
  • „Нощем с белите коне“
  • „Произшествие на тихата улица“
  • „Прилепите летят нощем“
  • „Следите остават“
  • „Везни“
  • „Синият залез"
  • „Малки семейни хроники“ - ироничен роман, София. Второ издание 1988 г, 65109 екз.

Повести

  • „Езерното момче“
  • „Втора рота“
  • „В полето“
  • „Златан“

Сборници

  • „Дни и вечери“
  • „Мека мебел“
  • „Момчето с цигулката“
  • „Улици без паваж“
  • „Дъх на бадеми“

Филмови сценарии

  • „Следите остават“
  • „Зарево над Драва“
  • „Тримата от запаса“
  • „Специалист по всичко“
  • „Среднощна среща“
  • „На всеки километър“

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания

Външни връзки

Източници