Разлика между версии на „Ян Бибиян“
м (дреболии по инфокутията) |
м (дребни) |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
== История на написването == | == История на написването == | ||
| − | Името на главния герой и романа хрумнали на Елин Пелин от детските думички на малкия му син Боян. Съпругата на писателя Стефана е свидетелствала, че авторът много харесал фразата, която 2-3-годишното му момченце си повтаряло непрекъснато. То обичало да си играе, като взимало вестник или някаква книга, отваряло ги и тъй като не можело да чете, се преструвало и си говорело само: | + | Името на главния герой и романа хрумнали на Елин Пелин от детските думички на малкия му син Боян. Съпругата на писателя Стефана е свидетелствала, че авторът много харесал фразата, която 2-3-годишното му момченце си повтаряло непрекъснато. То обичало да си играе, като взимало вестник или някаква книга, отваряло ги и тъй като не можело да чете, се преструвало и си говорело само: „ян бибиян... ян бибиян... ян бибиян“. |
| − | Романът е писан от Елин Пелин по време, когато в българската преса непрекъснато се публикували информации за нови открития, през [[1927 г.|1927]] и [[1929 г.]] съветските летци прелитат разстоянието от Москва до Токио и Ню Йорк, през [[1923 г.|1923]] и [[1927 г.]] са преведени на български език “Първите хора на Луната” на Хърбърт Уелс и | + | Романът е писан от Елин Пелин по време, когато в българската преса непрекъснато се публикували информации за нови открития, през [[1927 г.|1927]] и [[1929 г.]] съветските летци прелитат разстоянието от Москва до Токио и Ню Йорк, през [[1923 г.|1923]] и [[1927 г.]] са преведени на български език “Първите хора на Луната” на Хърбърт Уелс и „Аелита“ на Алексей Толстой. Съпругата и дъщерята на Елин Пелин разказват, че интересът му към техниката бил толкова голям, че сам в интервюта се самоиронизирал и казвал, че е „обзет от радиомания“. През {{гг|1930|1932}} писателят дори сам си сглобил от части радиоприемник и редовно слушал уловените емисии. |
| − | (Един от главните герои в | + | (Един от главните герои в „Ян Бибиян“, магьосникът [[Мирилайлай]], се е казвал отначало Бе-Це-Де, което вероятно е свързано с епохалното създаване на ваксината против туберкулоза, носеща и до днес името БЦЖ, което се произнася като „Бе-Це-Же“. Тя е създадена от френските учени Калмет и Гарен в института „Пастьор“ и приложена за пръв път върху хора през 1921 г., десетина години преди писането на романа.) |
== Подробности около издаването == | == Подробности около издаването == | ||
| − | Публикуван е под формата на подлистници към вестника за деца и юноши | + | Публикуван е под формата на подлистници към [[Вестник за деца и юноши Пътека|вестника за деца и юноши „Пътека“]]. „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ излиза в бр. 2 – 24 между януари и юни [[1933 г.]], а „Ян Бибиян на Луната“ – в бр. 3 – 36 от септември [[1933 г.]] до юни [[1934 г.]] Писан е по време на излизането, което води до редица изменения, поправки и корекции както от Елин Пелин, така и от редакторите на следващите издания. |
| − | Първото самостоятелно издание е направено през [[1933 г.]] – | + | Първото самостоятелно издание е направено през [[1933 г.]] – „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ (София, [[Издателство Хемус|издателство „Хемус“]], 168 стр., илюстрации: [[Минчо Никифоров]]). Следват преработените издания на “Ян Бибиян” от [[1941 г.]] и [[1946 г.]], а през [[1948 г.]] [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]] прави пълно издание на романа с последните нанасяни в него корекции, като илюстрациите са нови, на същия художник – Минчо Никифоров. |
== Издания == | == Издания == | ||
| Ред 53: | Ред 53: | ||
==== Издания в сборници ==== | ==== Издания в сборници ==== | ||
| − | * [[1978 г.]] - '' | + | * [[1978 г.]] - ''„[[Издателство Български писател/Елин Пелин. Съчинения в 6 тома (1978)|Елин Пелин. Съчинения в 6 тома]]“'' (том 5) - [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]] |
==== Издания в периодика ==== | ==== Издания в периодика ==== | ||
| − | * [[1933 г.]] - '' | + | * [[1933 г.]] - ''„Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе.“'' (подлистници към вестника за деца и юноши "Пътека"), броеве 2-24. |
| − | * [[1933 г.|1933]]-[[1934 г.]] - '' | + | * [[1933 г.|1933]]-[[1934 г.]] - ''„Ян Бибиян на Луната“'' (подлистници към вестника за деца и юноши „Пътека“), броеве 3-36. |
| − | |||
== Източници == | == Източници == | ||
Версия от 21:07, 3 август 2007
| Ян Бибиян | |
| Автор(и): | Елин Пелин |
|---|---|
| Първо издание: | 1933 г. |
| Жанр(ове): | фентъзи, научна фантастика |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | роман |
Ян Бибиян е първият български фантастичен роман за деца. Написан е от Елин Пелин. Носи името на главния си герой - Ян Бибиян.
Съдържание
Обща информация
Романът се състои се от две части:
Първата част жанрово е междинна между приказка за деца и фентъзи. Втората е класическа научна фантастика (като изключим епизодичната поява на дяволчето Фют - основен герой от първата част).
История на написването
Името на главния герой и романа хрумнали на Елин Пелин от детските думички на малкия му син Боян. Съпругата на писателя Стефана е свидетелствала, че авторът много харесал фразата, която 2-3-годишното му момченце си повтаряло непрекъснато. То обичало да си играе, като взимало вестник или някаква книга, отваряло ги и тъй като не можело да чете, се преструвало и си говорело само: „ян бибиян... ян бибиян... ян бибиян“.
Романът е писан от Елин Пелин по време, когато в българската преса непрекъснато се публикували информации за нови открития, през 1927 и 1929 г. съветските летци прелитат разстоянието от Москва до Токио и Ню Йорк, през 1923 и 1927 г. са преведени на български език “Първите хора на Луната” на Хърбърт Уелс и „Аелита“ на Алексей Толстой. Съпругата и дъщерята на Елин Пелин разказват, че интересът му към техниката бил толкова голям, че сам в интервюта се самоиронизирал и казвал, че е „обзет от радиомания“. През 1930–1932 г. писателят дори сам си сглобил от части радиоприемник и редовно слушал уловените емисии.
(Един от главните герои в „Ян Бибиян“, магьосникът Мирилайлай, се е казвал отначало Бе-Це-Де, което вероятно е свързано с епохалното създаване на ваксината против туберкулоза, носеща и до днес името БЦЖ, което се произнася като „Бе-Це-Же“. Тя е създадена от френските учени Калмет и Гарен в института „Пастьор“ и приложена за пръв път върху хора през 1921 г., десетина години преди писането на романа.)
Подробности около издаването
Публикуван е под формата на подлистници към вестника за деца и юноши „Пътека“. „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ излиза в бр. 2 – 24 между януари и юни 1933 г., а „Ян Бибиян на Луната“ – в бр. 3 – 36 от септември 1933 г. до юни 1934 г. Писан е по време на излизането, което води до редица изменения, поправки и корекции както от Елин Пелин, така и от редакторите на следващите издания.
Първото самостоятелно издание е направено през 1933 г. – „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ (София, издателство „Хемус“, 168 стр., илюстрации: Минчо Никифоров). Следват преработените издания на “Ян Бибиян” от 1941 г. и 1946 г., а през 1948 г. издателство „Народна младеж“ прави пълно издание на романа с последните нанасяни в него корекции, като илюстрациите са нови, на същия художник – Минчо Никифоров.
Издания
На български език
Самостоятелни издания
- 1933 г. - „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ - издателство „Хемус“, с илюстрации от Минчо Никифоров.
- 1941 г. - „Ян Бибиян“ - неизвестно издателство
- 1946 г. - „Ян Бибиян“ - неизвестно издателство
- 1948 г. - „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ - издателство „Народна младеж“, с илюстрации от Минчо Никифоров.
Издания в сборници
Издания в периодика
- 1933 г. - „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе.“ (подлистници към вестника за деца и юноши "Пътека"), броеве 2-24.
- 1933-1934 г. - „Ян Бибиян на Луната“ (подлистници към вестника за деца и юноши „Пътека“), броеве 3-36.
Източници
- "Елин Пелин. Съчинения в 6 тома". Изд. "Български писател", С., 1978, т. 5.
