Разлика между версии на „Агоп Мелконян“

Версия от 18:16, 22 декември 2006 (редактиране) Григор Гачев (беседа | приноси) м (→‎Библиография: - отделен раздел за фантастиката) ← По-стара редакция		Версия от 22:10, 24 декември 2006 (редактиране) (връщане) BLACKDIVER (беседа | приноси) (→‎Библиография) По-нова редакция →
Ред 63:		Ред 63:
	=== Фантастика ===		=== Фантастика ===
−	==== Повести и новели ====	+	==== Романи ====
−	* ''„[[Спомен за света]]“''	+	* ''"[[Смърт в раковината]]"'' - ''[[1994]]''
		+
		+	==== Сборници ====
		+
		+	* ''"[[Спомен за света]]"'' - ''[[1980]]''
		+	* ''"[[Греховно и неприкосновено]]"'' - ''[[1983]]''
		+	* ''"[[Via Dolorosa]]"'' - ''[[1987]]''
		+	* ''"[[Сенки от плът]]"'' - ''[[1999]]''
		+	* ''"[[Суматоха за душите]]"'' - ''[[2004]]''
	==== Разкази ====		==== Разкази ====
Ред 75:		Ред 83:
	==== Издания (временен раздел) ====		==== Издания (временен раздел) ====
−	* ''„Спомен за света“'' (разкази)
	* ''„Йозеф и времето“''		* ''„Йозеф и времето“''
−	* ''„Сенки от плът“''
	* ''„Сонатина от Равел“''		* ''„Сонатина от Равел“''
−	* ''„Via Dolorosa“''
	* ''„Там, тогава...“''		* ''„Там, тогава...“''
	* ''„Звездичката и звездата“'' (цикъл ''„Досиета от лудницата“'')		* ''„Звездичката и звездата“'' (цикъл ''„Досиета от лудницата“'')
	* ''„Самотникът и самотата“'' (цикъл ''„Досиета от лудницата“'')		* ''„Самотникът и самотата“'' (цикъл ''„Досиета от лудницата“'')
−	* ''„Суматоха за душите“'', ISBN 9545701188
	* ''„[[Антиутопия (пиеса)|Антиутопия]]“'' (театрална пиеса)		* ''„[[Антиутопия (пиеса)|Антиутопия]]“'' (театрална пиеса)

---

Версия от 22:10, 24 декември 2006

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Агоп Мъгърдич Мелконян е български писател-фантаст, преводач, журналист, университетски преподавател и книгоиздател.

Биография

Агоп Мелконян е роден на 10 март 1949 г. в семейство на арменци.

Дипломиран инженер, Мелконян дълго време работи като журналист в седмичния вестник „Орбита“, където пише за най-новите научни открития в областта на физиката, техниката и астрономията.

Преводач на арменска литература и поезия, публикувани от издателство „Ерато“, Агоп Мелконян е и един от основателите на катедрата по арменистика към Софийския университет, и преподавател по арменска филология.

Агоп Мелконян е член на Съюза на българските писатели.

Женен, с двама сина.

На 23 юли 2006 г. Агоп Мелконян почива от рак на 57-годишна възраст.

Кариера във фантастиката

Като писател, Агоп Мелконян е един от най-четените български фантасти. Автор на десетина книги: романи и сборници с фантастични повести и разкази. Автор е също така на голям брой пиеси (три от които са представяни на професионална театрална сцена) и сценарии за филми. Негови произведения са преведени на девет езика.

Като преводач той сътрудничи на издателство Георги Бакалов за подбора на поредицата „Библиотека Галактика“. Превежда фантастични произведения на братя Стругацки, Едгар Алън По и др.

Издател е на списанието за научна фантастика „Омега“ и редактор на месечната „Зона F“.

Носител е на първата награда за фантастика „Гравитон“ през 1991 г.

Библиография

Фантастика

Романи

• "Смърт в раковината" - 1994

Сборници

• "Спомен за света" - 1980
• "Греховно и неприкосновено" - 1983
• "Via Dolorosa" - 1987
• "Сенки от плът" - 1999
• "Суматоха за душите" - 2004

Разкази

• "Платинената пантофка"
• "Бедни мой Бернардие"
• "Разговор с никого"

Издания (временен раздел)

• „Йозеф и времето“
• „Сонатина от Равел“
• „Там, тогава...“
• „Звездичката и звездата“ (цикъл „Досиета от лудницата“)
• „Самотникът и самотата“ (цикъл „Досиета от лудницата“)
• „Антиутопия“ (театрална пиеса)

Нефантастика

• „Влакове“ (от научно-популярната поредица "Парад на превозните средства")
• „Сами ли сме във Вселената“ (научно-популярна)

Източници

• Тази статия включва текст от статията „Агоп Мелконян“ в българоезичната Уикипедия.

Външни препратки

Няколко от произведенията на Агоп Мелконян могат да се прочетат във виртуалните библиотеки:

• ЛитерНет
• SFBG - научна фантастика
• Вестник Знание (нови разкази)
• Моята библиотека (авторски и преводни произведения)
• Глупостта като безкрайност, статия от Зона F