Разлика между версии на „Орфеус слиза в ада“
(създаване) |
м (добавки и порядък в измисленото) |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
Разследвачите са предупредени от игумена на манастира да не търсят знание, което носи зло. След разминал се на косъм сблъсък те разбират, че в тази пещера е входът към ада, и монасите, а и всички местни жители го пазят - да не влизат живите в ада, нито мъртвите да излизат оттам. Че местните използват отвара, която им придава нечовешка бързина и сила, и ги превръща в непобедими бойци. И че "портата" между този свят и ада се отваря веднъж на хиляда години, и ще се затвори след не повече от ден... Орфиус се спуска в пещерата със спътниците си, успява да надхитри пазачите и минава през портата към ада. | Разследвачите са предупредени от игумена на манастира да не търсят знание, което носи зло. След разминал се на косъм сблъсък те разбират, че в тази пещера е входът към ада, и монасите, а и всички местни жители го пазят - да не влизат живите в ада, нито мъртвите да излизат оттам. Че местните използват отвара, която им придава нечовешка бързина и сила, и ги превръща в непобедими бойци. И че "портата" между този свят и ада се отваря веднъж на хиляда години, и ще се затвори след не повече от ден... Орфиус се спуска в пещерата със спътниците си, успява да надхитри пазачите и минава през портата към ада. | ||
| − | Замаян, той не успява да се върне, и остава там. Адът всъщност изглежда точно както света, който той познава. Само дето българското царство го няма никакво - завладели са го турците. Историята е протекла по съвсем друг начин, великата империя в света е Османската, маджари, гали и немци си имат собствени царства (кой да повярва?)... Това е то адът. | + | Замаян, той не успява да се върне, и остава там. Адът всъщност изглежда точно както света, който той познава. Само дето българското царство го няма никакво - завладели са го турците. Историята е протекла по съвсем друг начин, великата империя в света е Османската, маджари, гали и немци си имат собствени царства (кой да повярва?)... Това е то адът. Всъщност реалният ни свят. |
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
| − | == Герои == | + | == Измислено == |
| + | |||
| + | === Герои === | ||
* [[Орфиус]] | * [[Орфиус]] | ||
| Ред 35: | Ред 37: | ||
* [[Хито]] | * [[Хито]] | ||
| − | == Места == | + | === Места === |
* [[Чала]] | * [[Чала]] | ||
* [[Плиска]] | * [[Плиска]] | ||
| + | |||
| + | === Понятия === | ||
| + | |||
| + | * [[Симеонец]] | ||
| + | * [[Колобър]] | ||
| + | * [[Ушък]] | ||
== Издания == | == Издания == | ||
Версия от 22:44, 8 януари 2008
| Орфеус слиза в ада | |
| Автор(и): | Георги Малинов |
|---|---|
| Първо издание: | 2007 г. |
| Жанр(ове): | алтернативна фантастика |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | роман |
„Орфеус слиза в ада“ е роман в жанра алтернативна фантастика от писателя Георги Малинов.
Съдържание
Сюжет
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Средновековието. Българското царство е най-великата държава в екумена, а сигурно и на света - простира се от Британия до Сирия, и столицата Плиска наброява над петстотин хиляди души... Но всемогъщите й владетели се сблъскват със страховита загадка. Боляринът Дитин, управител на Чала - неголяма, затънтена в Родопите крепост - е убит при тайнствени обстоятелства. Назначеният на негово място болярин Драго, опитал се да разследва случая, също губи живота си. Тогава там отива лично Кирил, деспот на цяла Тракия. И се връща при княза, за да донесе мрачна вест - нещата са страшни, не се бъркайте там - веднага след което е убит от подобно на призрак изчадие пред очите на княза.
С разследването на случая е натоварен специалният пратеник на княза - воинът, знахар, врач и колобър Орфиус, случаен (или не) съименник на Орфей. Заедно с изключителния боец Смилец и скептичния, умен и почитател на виното Хито те отиват до Чала, където се представят за билкари. При разследването откриват в лечебницата на местния манастир ранения убиец на деспот Кирил, който едва не ги погубва. А при огледа на мястото, където са били убити болярите, Орфиус открива нещо странно - от дълбоката пропаст край него, на дъното на която местната река пада в бездънна дупка, лъха сякаш тъгата и ужасът на всички умрели на света. След премеждия той открива вход към огромна пещера, съдържаща подземно езеро, от което се оттичат три реки.
Разследвачите са предупредени от игумена на манастира да не търсят знание, което носи зло. След разминал се на косъм сблъсък те разбират, че в тази пещера е входът към ада, и монасите, а и всички местни жители го пазят - да не влизат живите в ада, нито мъртвите да излизат оттам. Че местните използват отвара, която им придава нечовешка бързина и сила, и ги превръща в непобедими бойци. И че "портата" между този свят и ада се отваря веднъж на хиляда години, и ще се затвори след не повече от ден... Орфиус се спуска в пещерата със спътниците си, успява да надхитри пазачите и минава през портата към ада.
Замаян, той не успява да се върне, и остава там. Адът всъщност изглежда точно както света, който той познава. Само дето българското царство го няма никакво - завладели са го турците. Историята е протекла по съвсем друг начин, великата империя в света е Османската, маджари, гали и немци си имат собствени царства (кой да повярва?)... Това е то адът. Всъщност реалният ни свят.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
