|
|
Ред 20: |
Ред 20: |
| | | |
| {{spoilers}} | | {{spoilers}} |
− | '''МОДЕЛИ''' | + | |
− | научнофантастичен разказ
| |
− | | |
− | Няколко експерти – скупчени в средата на галерията, забили поглед в белите платна. Тициан, Леонардо, Грюневалд... допреди малкоблестяха багрите на майсторите... Сега платната са празни. Великолепни рамки с пусти, безизразни платна. Сякаш никога до тях не е докосната четка! И много бързо се придвижва странният крадец. „Богородица с младенеца”... Те втренчват поглед в мекия цвят на лицето, в експлозивния венециански залез. И в миг само платното опустява. Златистото на залеза, синьосивото небе. Багрите се разтварят във въздуха сякаш... „Сваляйте платната! – крещи истерично някой.
| |
− | | |
− | По стените на залата висяха платна, от тях някои бяха изпълнени, останалите – все още празни, студени платна. В креслото седеше човек, той се усмихваше самодоволно, откривайки купчина развалени зъби. Той остави настрана вестника, погледът му запълзя по стената. Пъхна ръка в множеството проводници, кристали и премести лоста. Той приближи до стената и с любопитство заразглежда картините. Измърмори нещо, чукна с нокът златистото на венецианския залез. След туй се залови да събира платната. На мястото им на стената той постави нови, празни платна...
| |
− | | |
− | Влезе Художника.
| |
− | | |
− | -Хенри Вайсман! – рече той и се усмихна.
| |
− | | |
− | Физикът настройваше апарата. С мъка успяваше да наклони електронно протонния излъчвател.
| |
− | | |
− | - Какво правиш! – губейки търпение, Художника почукваше платната.
| |
− | | |
− | Стивън надигна лъсналото си теме, попи с кърпичка потта, сега главата му прие официален вид. Тя много приличаше – голата глава на физика – на онези червено оцветени лампи в машината, където се ровеше киой знае защо!
| |
− | | |
− | - Излъчвателят е повреден – поде Стивън.
| |
− | | |
− | - Обещах му картини от Моделиани... – отвърна възбудено Художника. – Обещах му абстракции от Пикасо...
| |
− | | |
− | - Системата е разстроена! – повтори Стивън.
| |
− | | |
− | Художника се изсмя.
| |
− | | |
− | - Ще купим нова – той посегна към лоста. – Още няколко платна само. Обещах на Вайсман абстракция.
| |
− | | |
− | Стивън го дръпна рязко за рамото.
| |
− | | |
− | - Погледни! – извика физикът. – Половината от портрета се проектира върху стената.
| |
− | | |
− | На стената висеше портрет – прекрасно платно на Тициан. Но багрите преливаха през рамката. Към стената – там бяха изобразени очите на младежа и далечни сгради, плувнали в светлината на слънчев залез. На стената блестяха багрите на художника. А част от платното беше пуста.
| |
− | | |
− | - Ще похабим картините. Излъчвателят дава отклонения...
| |
− | | |
| {{endspoilers}} | | {{endspoilers}} |
| | | |