Разлика между версии на „Хаим Оливер“
(→Романи) |
|||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
== Биография == | == Биография == | ||
| − | Хаим Оливер (Оли) е роден в Кюстендил на [[8 януари]] [[1918 г.]] Учи икономика, музика и журналистика, завършва френски колеж в София през [[1936 г.]] Следващите две години учи едновременно външни отношения във Висш икономически институт във Виена и композиция, пеене, пиано в същия град. От [[1938 г.]] (когато Австрия | + | Хаим Оливер (Оли) е български еврейн, роден в Кюстендил на [[8 януари]] [[1918 г.]] Учи икономика, музика и журналистика, завършва френски колеж в София през [[1936 г.]] Следващите две години учи едновременно външни отношения във Висш икономически институт във Виена и композиция, пеене, пиано в същия град. От [[1938 г.]] (когато Австрия става част от третия райх) се заема с нелегална забранена дейност. Заловен и изпратен в концлагер, откъдето успява да избяга. След войната е кореспондент на различни вестници и в радиото. През [[1959 г.]] завършва журналистическа школа в София. |
Умира на [[7 август]] [[1986 г.]] | Умира на [[7 август]] [[1986 г.]] | ||
Версия от 20:52, 3 февруари 2010
| Хаим Оливер | |
| писател | |
 | |
| Хаим Оливер /вдясно/ и Йвайло Рунев. 1986 г. Клуб „И.Ефремов“ | |
| Професия: писател | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 8 януари 1918 г. |
| Роден в: | Кюстендил |
| Починал на: | 7 август 1986 г. |
Писател: | |
| Жанр(ове): | научна фантастика |
Хаим Давид Оливер е писател, сценарист, драматург и журналист.
Съдържание
Биография
Хаим Оливер (Оли) е български еврейн, роден в Кюстендил на 8 януари 1918 г. Учи икономика, музика и журналистика, завършва френски колеж в София през 1936 г. Следващите две години учи едновременно външни отношения във Висш икономически институт във Виена и композиция, пеене, пиано в същия град. От 1938 г. (когато Австрия става част от третия райх) се заема с нелегална забранена дейност. Заловен и изпратен в концлагер, откъдето успява да избяга. След войната е кореспондент на различни вестници и в радиото. През 1959 г. завършва журналистическа школа в София.
Автор е на редица нефантастични творби и сценарии за филми (игрални, научно-популярни и анимационни). Лауреат на Димитровска награда. В научната фантастика дебютира с детската повест „Великият поход на династронавтите“ (1966 г.), екранизирана през 1984 г. под името „Федерацията на династронавтите“.
Произведения
Фантастика
Романи
- 1968 г. - „Хелиополис“ (Български студент и неговият професор правят експедиция до остров и попадат в подземния му свят където клонирани подготвят заговор срещу човечеството)
- 1981 г. - „Енерган-22“ (с подзаглавие “Роман за едно фантастично приключение” - увлекателен фантастично-приключенски роман, чийто действие се развива някъде в Латинска Америка, когато Земята преживява екологична катастрофа през ХХІ в.)
Повести
- ???? г. - „Федерация на династронавтите“ (повест за деца)
- 1966 г. - „Великият поход на династронавтите“ (повест за деца)
- ???? г. - „Гол от засада“ (повест за деца)
- ???? г. - „Рицарят на бялата дама“ (повест за деца)
- ???? г. - „Часът на невидимите“ (повест за деца)
- ???? г. - „Как станах кинозвезда“ (повест за деца)
Нефантастика
Сценарии
- 1965 г. - „Вълчицата“ (на реж. Рангел Вълчанов)
- 1983 г. - „Рицарят на бялата дама“ (сценарий за TV 3-сериен филм на реж. П. Каишев)
- 1986 г. - „Ешелоните“ (сценарий за филма на реж. Б. Пунчев) - награда за сценарий (посмъртно) през 1986 г. от СБФД.
Издания
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
- 1968 г. - „Хелиополис“ (роман) - издателство „Народна младеж“
- 1981 г. - „Енерган 22“ (роман, библиотека „Фантастика“) - издателство „Отечество“
