Разлика между версии на „Константин Константинов“
(lxePdaaLG) |
(last 5 revision(s) were spam) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | + | {{Инфокутия личност | |
+ | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични | ||
+ | | име = Константин Константинов | ||
+ | | име-оригинал = | ||
+ | | име-категории = Константинов, Константин Илиев | ||
+ | | ник = | ||
+ | | описание = | ||
+ | | портрет = | ||
+ | | px = | ||
+ | | портрет-текст = | ||
+ | | още-следпортрет = | ||
+ | | пол = м | ||
+ | | професия = писател, преводач, издател | ||
+ | | националност = | ||
+ | }} | ||
+ | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати | ||
+ | | адрес = | ||
+ | | е-майл = | ||
+ | | уебсайт = | ||
+ | }} | ||
+ | | био = {{Инфокутия вложка личност-био | ||
+ | | роден-ден = 20 | ||
+ | | роден-месец = август | ||
+ | | роден-година = 1890 | ||
+ | | роден-град = Сливен | ||
+ | | роден-регион = | ||
+ | | роден-държава = | ||
+ | | починал-ден = 3 | ||
+ | | починал-месец = януари | ||
+ | | починал-година = 1970 | ||
+ | | починал-град = София | ||
+ | | починал-регион = | ||
+ | | починал-държава = | ||
+ | | починал-от = | ||
+ | }} | ||
+ | | дейности = {{Инфокутия вложка писател | ||
+ | | творил-начало = 1907 | ||
+ | | творил-край = | ||
+ | | псевдоним = | ||
+ | | жанр = научна фантастика | ||
+ | | теми = | ||
+ | | основна-творба = | ||
+ | }} | ||
+ | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки | ||
+ | | бележки = | ||
+ | }} | ||
+ | }} | ||
+ | '''Константин Илиев Константинов''' e писател, преводач и издател, автор на разкази, очерци и пътеписи, детска литература, и съавтор на един [[научна фантастика|научно-фантастичен]] роман. | ||
+ | |||
+ | == Биография == | ||
+ | |||
+ | Роден е на [[20 август]] [[1890 г.]] в гр. Сливен. През [[1911 г.]] завършва Правния факултет на Софийския университет. Работи като съдия и адвокат. | ||
+ | |||
+ | Започва да пише през [[1907 г.]]. През [[1914 г.]] издава списание „Звено“ заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. Бил е добър познат със символиста [[Николай Лилиев]] и диаболиста [[Светослав Минков]]. Избран за председател ([[1945 г.|1945]]-[[1947 г.]]) на секция „Литература“ в Камарата за наука и изкуство и за председател ([[1945 г.]]-[[1946 г.]]) на Съюза на българските писатели. | ||
+ | |||
+ | Умира на [[3 януари]] [[1970 г.]] в София. | ||
+ | |||
+ | == Стил и особености == | ||
+ | |||
+ | В историята на българската литература Константинов остава преди всичко с разказите си, в които най-добре се изявява пестеливият му, точен стил, умелото структуриране на сюжета и тънкият усет към психологията на героите. | ||
+ | |||
+ | == Библиография == | ||
+ | |||
+ | === Фантастика === | ||
+ | |||
+ | ==== Романи ==== | ||
+ | |||
+ | * [[1933 г.]] - ''„[[Сърцето в картонената кутия]]“'' (в съавторство със [[Светослав Минков]]) | ||
+ | |||
+ | === Нефантастика === | ||
+ | |||
+ | ==== Романи ==== | ||
+ | |||
+ | * [[1933 г.]] - ''„Кръв“'' | ||
+ | |||
+ | ==== Пътеписи ==== | ||
+ | |||
+ | * [[1940 г.]] - ''„Нашата земя хубава“'' | ||
+ | |||
+ | == Издания == | ||
+ | |||
+ | === Фантастика === | ||
+ | |||
+ | ==== Участие в съвместни издания ==== | ||
+ | |||
+ | * [[1933 г.]] - ''„[[Сърцето в картонената кутия (Издателство Модерна домакиня, 1933)|Сърцето в картонената кутия]]“'' - [[Издателство „Модерна домакиня“]] | ||
+ | * [[1986 г.]] - ''„[[Сърцето в картонената кутия (Издателство Георги Бакалов, 1986)|Сърцето в картонената кутия]]“'' - [[Издателство Георги Бакалов|Издателство „Георги Бакалов“]], [[Поредица Библиотека Галактика|библиотека „Галактика“]] №71 | ||
+ | |||
+ | === Нефантастика === | ||
+ | |||
+ | ==== Самостоятелни издания ==== | ||
+ | |||
+ | * [[1920 г.]] - ''„Към ближния“'' (сборник разкази) | ||
+ | * [[1924 г.]] - ''„Приказки за тебе“'' (детска литература) | ||
+ | * [[1925 г.]] - ''„Любов“'' (сборник разкази) | ||
+ | * [[1927 г.]] - ''„Приказки за щурчето“'' (детска литература) | ||
+ | * [[1930 г.]] - ''„По земята“'' (сборник разкази) | ||
+ | * [[1933 г.]] - ''„Кръв“'' (роман) | ||
+ | * [[1933 г.]] - ''„Отбор юнаци“'' (детска литература) | ||
+ | * [[1936 г.]] - ''„Трета класа“'' (сборник разкази) | ||
+ | * [[1938 г.]] - ''„Ден по ден“'' (сборник разкази) | ||
+ | * [[1938 г.]] - ''„Ехо-о-о“'' (детска литература) | ||
+ | * [[1940 г.]] - ''„Нашата земя хубава“'' (пътеписи) | ||
+ | * [[1940 г.]] - ''„Седем часът заранта“'' (сборник разкази) | ||
+ | * [[1945 г.]] - ''„Приключенията на котарака Мър-Мър“'' (детска литература) | ||
+ | * [[1946 г.]] - ''„Птица над пожарищата“'' (сборник разкази) | ||
+ | * [[1959 г.|1959]]-[[1966 г.]] - ''„Път през годините“'', 3 тома (мемоари) | ||
+ | |||
+ | == Преводи == | ||
+ | |||
+ | * ''„Капитан Немо“'' от Жул Верн, номер 3 от поредицата [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика|библиотека „Приключения и научна фантастика“]]. | ||
+ | * ''„Капитанската дъщеря“'' - Александър Пушкин | ||
+ | * ''„Война и мир“'' - Лев Толстой | ||
+ | * ''„Вечери в селцето край Диканка“'' - Николай Гогол | ||
+ | * ''„Мадам Бовари“'' - Гюстав Флобер | ||
+ | * ''„Избрани произведения“'' - Антоан дьо Сент Екзюпери | ||
+ | * ''„Малкият принц“'' от Антоан дьо Сент-Екзюпери | ||
+ | |||
+ | == Външни връзки == | ||
+ | |||
+ | * [http://www.litclub.com/library/bg/kk/index.htm Библиотека с творби на Константин Константинов] в „Литературен клуб“ | ||
+ | |||
+ | == Източници == |
Версия от 18:41, 17 юли 2010
Константин Константинов | |
Професия: писател, преводач, издател | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 20 август 1890 г. |
Роден в: | Сливен |
Починал на: | 3 януари 1970 г. |
Починал в: | София |
Писател: | |
Творчески период: | 1907 г. - |
Жанр(ове): | научна фантастика |
Константин Илиев Константинов e писател, преводач и издател, автор на разкази, очерци и пътеписи, детска литература, и съавтор на един научно-фантастичен роман.
Съдържание
Биография
Роден е на 20 август 1890 г. в гр. Сливен. През 1911 г. завършва Правния факултет на Софийския университет. Работи като съдия и адвокат.
Започва да пише през 1907 г.. През 1914 г. издава списание „Звено“ заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. Бил е добър познат със символиста Николай Лилиев и диаболиста Светослав Минков. Избран за председател (1945-1947 г.) на секция „Литература“ в Камарата за наука и изкуство и за председател (1945 г.-1946 г.) на Съюза на българските писатели.
Умира на 3 януари 1970 г. в София.
Стил и особености
В историята на българската литература Константинов остава преди всичко с разказите си, в които най-добре се изявява пестеливият му, точен стил, умелото структуриране на сюжета и тънкият усет към психологията на героите.
Библиография
Фантастика
Романи
- 1933 г. - „Сърцето в картонената кутия“ (в съавторство със Светослав Минков)
Нефантастика
Романи
- 1933 г. - „Кръв“
Пътеписи
- 1940 г. - „Нашата земя хубава“
Издания
Фантастика
Участие в съвместни издания
- 1933 г. - „Сърцето в картонената кутия“ - Издателство „Модерна домакиня“
- 1986 г. - „Сърцето в картонената кутия“ - Издателство „Георги Бакалов“, библиотека „Галактика“ №71
Нефантастика
Самостоятелни издания
- 1920 г. - „Към ближния“ (сборник разкази)
- 1924 г. - „Приказки за тебе“ (детска литература)
- 1925 г. - „Любов“ (сборник разкази)
- 1927 г. - „Приказки за щурчето“ (детска литература)
- 1930 г. - „По земята“ (сборник разкази)
- 1933 г. - „Кръв“ (роман)
- 1933 г. - „Отбор юнаци“ (детска литература)
- 1936 г. - „Трета класа“ (сборник разкази)
- 1938 г. - „Ден по ден“ (сборник разкази)
- 1938 г. - „Ехо-о-о“ (детска литература)
- 1940 г. - „Нашата земя хубава“ (пътеписи)
- 1940 г. - „Седем часът заранта“ (сборник разкази)
- 1945 г. - „Приключенията на котарака Мър-Мър“ (детска литература)
- 1946 г. - „Птица над пожарищата“ (сборник разкази)
- 1959-1966 г. - „Път през годините“, 3 тома (мемоари)
Преводи
- „Капитан Немо“ от Жул Верн, номер 3 от поредицата библиотека „Приключения и научна фантастика“.
- „Капитанската дъщеря“ - Александър Пушкин
- „Война и мир“ - Лев Толстой
- „Вечери в селцето край Диканка“ - Николай Гогол
- „Мадам Бовари“ - Гюстав Флобер
- „Избрани произведения“ - Антоан дьо Сент Екзюпери
- „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери
Външни връзки
- Библиотека с творби на Константин Константинов в „Литературен клуб“