Разлика между версии на „Психопрограмираният (Издателство Орфия, 1992)“
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Предговор на [[Димитър Ленгечев]] [["Нещо като вик, нещо като болка..."]] | Предговор на [[Димитър Ленгечев]] [["Нещо като вик, нещо като болка..."]] | ||
| − | + | Романът е типична социална фантастика. Действието се развива на планета населена с почти неотличими от хората хуманоиди с известни разлики: сините им коси отначало са светли, потъмняват с възрастта; пушат нещо като пури, които обаче пъхат в ноздрите си; отглеждат малки домашни гущери вместо кучета; поради отсъствие на нефт технологиите (ниво началото на ХХ век)са построени върху парните турбини. | |
| − | + | Главният герой е млад пилот, който участвува в първите изпитания на местна атомна бомба. Което обаче не знаят жителите на тази планета, е фактът, че изобилието на тритий в океанската им вода би превърнало първия воден ядрен взрив в край на света! [[Картинка:Baun.jpg|рамка|Корица:Петър Динев]] | |
Съдържание: | Съдържание: | ||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
12.Зун Себенера | 12.Зун Себенера | ||
| − | + | Съседна високоразвита нехуманоидна цивилизация е открила този тревожен факт и е поканила земните си колеги да се намесят. Но Земята е много далеч и е възможно само психотранслация на човек-социотехник. Той се внедрява в съзнанието на младия пилот Баюн Глардах. Това променя не само хода на войната, но и целия живот на Баюн. Изхвърлен от житейската си орбита той преживявява стотици приключения прекосявайки половината планета: пътува върху айсберг, попада на острова на религиозния Орден на Единната Същност; намира любовта в матриархатната държава Деара; попада в ръцете на мафиотното Огнище... и всъщност се научава да мисли извън шаблоните на своята житейска линия... и в крайна сметка прави възможно закриването на ядреното оръжие като безперспективно. | |
| − | + | Кое е направил психо-пришълеца, и кое Баюн?.... Можете да разберете от книгата :[http://www.sf-sofia.com/index.php?menu=5&id=95&t=kp тук] | |
Версия от 06:23, 18 януари 2007
Романът "Психопрограмираният" е писан през периода 1985-1990 г и е най-голямото произведение на Атанас П.Славов.
Издаден е от издателсто "Орфия" през 1992 г - 202 стр.
Предговор на Димитър Ленгечев "Нещо като вик, нещо като болка..."
Романът е типична социална фантастика. Действието се развива на планета населена с почти неотличими от хората хуманоиди с известни разлики: сините им коси отначало са светли, потъмняват с възрастта; пушат нещо като пури, които обаче пъхат в ноздрите си; отглеждат малки домашни гущери вместо кучета; поради отсъствие на нефт технологиите (ниво началото на ХХ век)са построени върху парните турбини.
Главният герой е млад пилот, който участвува в първите изпитания на местна атомна бомба. Което обаче не знаят жителите на тази планета, е фактът, че изобилието на тритий в океанската им вода би превърнало първия воден ядрен взрив в край на света!
Съдържание:
1. Демонът
2. Вечинт
3. Криза
4. Дни на щастие
5. Хората на огнището
6. Силоншерското течение
7. Едносъщен
8. Контролицията
9. Рел Ваус
10.Наор`нд`Наор
11.Психологика
12.Зун Себенера
Съседна високоразвита нехуманоидна цивилизация е открила този тревожен факт и е поканила земните си колеги да се намесят. Но Земята е много далеч и е възможно само психотранслация на човек-социотехник. Той се внедрява в съзнанието на младия пилот Баюн Глардах. Това променя не само хода на войната, но и целия живот на Баюн. Изхвърлен от житейската си орбита той преживявява стотици приключения прекосявайки половината планета: пътува върху айсберг, попада на острова на религиозния Орден на Единната Същност; намира любовта в матриархатната държава Деара; попада в ръцете на мафиотното Огнище... и всъщност се научава да мисли извън шаблоните на своята житейска линия... и в крайна сметка прави възможно закриването на ядреното оръжие като безперспективно.
Кое е направил психо-пришълеца, и кое Баюн?.... Можете да разберете от книгата :тук
