Разлика между версии на „Въжейни лъчи“
м (Григор: Синтактични корекции (5)) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия термин | {{Инфокутия термин | ||
| − | | термин | + | | термин = Въжейни лъчи |
| − | | картинка | + | | картинка = |
| − | | px | + | | px = |
| − | | картинка-текст | + | | картинка-текст = |
| − | | значение | + | | значение = Лъчи, предназначени да опашат земното кълбо |
| − | | синоними | + | | синоними = |
| − | | автор | + | | автор = [[Георги Илиев]] |
| − | | други-автори | + | | други-автори = |
| − | | първа поява | + | | първа поява = ''„[[Теут се бунтува]]“'' |
| − | | още в | + | | още в = |
| − | | поредица | + | | поредица = |
| − | | бележки | + | | бележки = |
}} | }} | ||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
'''ВЪЖЕЙНИ ЛЪЧИ''' е термин, въведен от [[Георги Илиев]] в романа му ''„[[Теут се бунтува]]“'' ([[1933 г.]]). Произходът е очевиден - тези лъчи трябва да могат като ''въжета'' да стегнат планетата, да я „завържат“ и задвижат. | '''ВЪЖЕЙНИ ЛЪЧИ''' е термин, въведен от [[Георги Илиев]] в романа му ''„[[Теут се бунтува]]“'' ([[1933 г.]]). Произходът е очевиден - тези лъчи трябва да могат като ''въжета'' да стегнат планетата, да я „завържат“ и задвижат. | ||
| − | Те са получени от особен вид токове, с които учените искат да опашат земното кълбо и да намагнетизират отново ядрото, за да се завърти [[Теут]] около оста си. | + | Те са получени от особен вид токове, с които учените искат да опашат земното кълбо и да намагнетизират отново ядрото, за да се завърти [[Теут]] около оста си. |
| − | В научно-фантастичните романи на Георги Илиев токовете се използват за генериране на лъчи, с които се решават всички проблеми. Чудото на електричеството през 30-те години на ХХ век все още не е достигнало до всяко населено място, така че вероятно за много хора използването на ток е граничело с представата за магическо чудо. | + | В научно-фантастичните романи на Георги Илиев токовете се използват за генериране на лъчи, с които се решават всички проблеми. Чудото на електричеството през 30-те години на ХХ век все още не е достигнало до всяко населено място, така че вероятно за много хора използването на ток е граничело с представата за магическо чудо. |
Освен за въжейни лъчи, в „Теут се бунтува“ става въпрос и за „лъчи “Пину„, както и за други - “к7с„, но по какво се различават те не е изяснено. Разбира се само, че лъчите “Пину" притежават способността да обезболяват, както и да пренасят звук, изображение и дори да трансферират и внушават мисли от един човек към големи групи хора. | Освен за въжейни лъчи, в „Теут се бунтува“ става въпрос и за „лъчи “Пину„, както и за други - “к7с„, но по какво се различават те не е изяснено. Разбира се само, че лъчите “Пину" притежават способността да обезболяват, както и да пренасят звук, изображение и дори да трансферират и внушават мисли от един човек към големи групи хора. | ||
| − | + | [[Категория:Измислени понятия по име|В]] | |
| − | |||
| − | |||
| − | [[Категория: Измислени понятия по име|В]] | ||
Версия от 20:12, 5 юли 2011
| Въжейни лъчи | |
|---|---|
| | |
| Значение: | Лъчи, предназначени да опашат земното кълбо |
| | |
| Автор: | Георги Илиев |
| Поява в: | „Теут се бунтува“ |
Описание
ВЪЖЕЙНИ ЛЪЧИ е термин, въведен от Георги Илиев в романа му „Теут се бунтува“ (1933 г.). Произходът е очевиден - тези лъчи трябва да могат като въжета да стегнат планетата, да я „завържат“ и задвижат.
Те са получени от особен вид токове, с които учените искат да опашат земното кълбо и да намагнетизират отново ядрото, за да се завърти Теут около оста си.
В научно-фантастичните романи на Георги Илиев токовете се използват за генериране на лъчи, с които се решават всички проблеми. Чудото на електричеството през 30-те години на ХХ век все още не е достигнало до всяко населено място, така че вероятно за много хора използването на ток е граничело с представата за магическо чудо.
Освен за въжейни лъчи, в „Теут се бунтува“ става въпрос и за „лъчи “Пину„, както и за други - “к7с„, но по какво се различават те не е изяснено. Разбира се само, че лъчите “Пину" притежават способността да обезболяват, както и да пренасят звук, изображение и дори да трансферират и внушават мисли от един човек към големи групи хора.
