Разлика между версии на „Емар и Ведрин“
м (забравила бях вътрешните препратки) |
|||
Ред 16: | Ред 16: | ||
== Описание == | == Описание == | ||
− | За Емар и Ведрин Георги Илиев говори почти винаги едновременно, така че образите им са свързани. Те са герои, подчинени на планетарния съвет и ролята им е по-скоро на примирени пажове на "вечния председател" Возан, отколкото на изтъкнати творци и мислители. Все пак се предполага, че в своята област са най-добрите. Ведрин е бард. Той увековечава съдбата на планетата в епически песни, които съчинява и пее. Емар обитава двореца "Истини - векове", където пише и пази законите на планетата. Когато настъпват размирици и настроените срещу Кантемир тълпи отново се обръщат в негова защита и го издигат в култ, а Возан разбира, че няма да бъде спрян и ще се извърши опитът за спасяване на планетата, Емар подпалва двореца и изгаря всички писани дотогава закони и историята на Теут. Така се надява, че грешките на миналото няма да се повторят. | + | За Емар и Ведрин Георги Илиев говори почти винаги едновременно, така че образите им са свързани. Те са герои, подчинени на планетарния съвет и ролята им е по-скоро на примирени пажове на "вечния председател" [[Возан]], отколкото на изтъкнати творци и мислители. Все пак се предполага, че в своята област са най-добрите. Ведрин е бард. Той увековечава съдбата на планетата в епически песни, които съчинява и пее. Емар обитава двореца "Истини - векове", където пише и пази законите на планетата. Когато настъпват размирици и настроените срещу [[Кантемир]] тълпи отново се обръщат в негова защита и го издигат в култ, а Возан разбира, че няма да бъде спрян и ще се извърши опитът за спасяване на планетата, Емар подпалва двореца и изгаря всички писани дотогава закони и историята на [[Теут]]. Така се надява, че грешките на миналото няма да се повторят. |
Образите на Ведрин и Емар са отражение на представата на Георги Илиев за интелектуалците - че ролята им не бива да е единствено обслужваща, нито пък те - храненици на трапезите на богатите властници. С акта на подпалването на двореца авторът показва, че се присъединява към схващането, че хората на изкуството и науката трябва да са опозиция на властта, а не нейни певци и венцехвалители. | Образите на Ведрин и Емар са отражение на представата на Георги Илиев за интелектуалците - че ролята им не бива да е единствено обслужваща, нито пък те - храненици на трапезите на богатите властници. С акта на подпалването на двореца авторът показва, че се присъединява към схващането, че хората на изкуството и науката трябва да са опозиция на властта, а не нейни певци и венцехвалители. |
Версия от 16:46, 30 януари 2007
Герой на: Георги Илиев | |
---|---|
Характеристика: | |
Пълно име: | Емар, Ведрин |
Описание: | законник, певец |
Поява в: | „Теут се бунтува“ |
Емар и Ведрин са съответно законник и певец - герои от романа на Георги Илиев „Теут се бунтува“.
Описание
За Емар и Ведрин Георги Илиев говори почти винаги едновременно, така че образите им са свързани. Те са герои, подчинени на планетарния съвет и ролята им е по-скоро на примирени пажове на "вечния председател" Возан, отколкото на изтъкнати творци и мислители. Все пак се предполага, че в своята област са най-добрите. Ведрин е бард. Той увековечава съдбата на планетата в епически песни, които съчинява и пее. Емар обитава двореца "Истини - векове", където пише и пази законите на планетата. Когато настъпват размирици и настроените срещу Кантемир тълпи отново се обръщат в негова защита и го издигат в култ, а Возан разбира, че няма да бъде спрян и ще се извърши опитът за спасяване на планетата, Емар подпалва двореца и изгаря всички писани дотогава закони и историята на Теут. Така се надява, че грешките на миналото няма да се повторят.
Образите на Ведрин и Емар са отражение на представата на Георги Илиев за интелектуалците - че ролята им не бива да е единствено обслужваща, нито пък те - храненици на трапезите на богатите властници. С акта на подпалването на двореца авторът показва, че се присъединява към схващането, че хората на изкуството и науката трябва да са опозиция на властта, а не нейни певци и венцехвалители.