Разлика между версии на „Теут“

Версия от 14:20, 31 януари 2007

Описание

Теут е загиваща планета от едноименния роман на Георги Илиев "Теут се бунтува". Населена е с човешки същества и много прилича на земята. Тя е много старо небесно тяло, което е спряло да се върти около оста си и последните години и дни се преброяват от времемери (часовници). Денят и нощта не се сменят, Слънцето е изгорило и превърнало на прах почти всичко в едната половина на Теут, а в другата всичко е потънало в ледове и мрак. В едната половина на Теут има 7 земи, в другата - също толкова. Хората се лутат и непрекъснато търсят спасение от жегата, управлява ги планетарен съвет, заседаващ в столицата Мезград, под председателството на Возан. Последният им внушава как да действат и какво да правят с помощта на лъчи, с които ги облъчва.

Авторът използва като синоними "планета" и "земя".

Цивилизацията е към края си, храната и водата са на привършване. Оцелелите копаят останки от предишни поселения и се хранят с кости и черепи, изравяни от машини в последното находище Костимел. Учените начело с Кантемир изобретяват специални въжейни лъчи и други токове, с които да опашат земята. В последния отброен миг заедно с лъчите трябва да се взривят и ракетни огнища, разположени по билото на планината Опор. Така планетата ще получи силен тласък и ще се задвижи, а ядрото й отново ще се намагнетизира, за да се завърти Теут около оста си.

Във финала на книгата, въпреки многобройните саботажи на опитите и опити да се разруши техниката, изградените съоръжения са пуснати в ход и планетата е спасена. Теут е разтърсена от поредица катаклизми, земната кора се нагъва, изчезват планини, други изникват и се възправят над пресъхналите морета. Много от оцелелите хора загиват. Но живите вече ще могат да виждат как слънцето изгравя и залязва.