Разлика между версии на „Принцип на ненамеса (Красимир Крумов)“
м (премести „Принцип на ненамеса“ като „Принцип на ненамеса (Красимир Крумов)“) |
(Категория) |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
| издадена-година = 2006 | | издадена-година = 2006 | ||
| издадена-държава = | | издадена-държава = | ||
− | | жанр = научна фантастика | + | | жанр = научна фантастика, историческа фантастика |
| вид-изкуство = литература | | вид-изкуство = литература | ||
| вид = разказ | | вид = разказ |
Версия от 12:20, 4 март 2013
Принцип на ненамеса | |
Автор(и): | Красимир Крумов |
---|---|
Първо издание: | 2006 г. |
Жанр(ове): | научна фантастика, историческа фантастика |
Изкуство: | литература |
Вид: | разказ |
„Принцип на ненамеса“ е разказ в жанра научна фантастика от писателя Красимир Крумов.
Сюжет
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Дан е студент по история от 22 век, отличник, шампион по бойни изкуства, и най-вече е спечелил наградата на университетската асоциация - пътуване в миналото, в избрано от него време и място, при условие за строго спазване на Принципа на ненамеса. Избраното от него място е България, тринайсети век - младият историк е заинтригуван от тайнствения деспот Слав, живял тогава, появил се сякаш отникъде. И иска да разгадае тайната му.
След пристигането Дан научава, че дъщерята на местния деспот пристига на следващия ден. Решил да я види тайно, скрит край пътя, той е пленен от красотата й. Става неволен свидетел на отвличането й. Бандитите забелязват и него, и решават да го убият. В битка за живота си Дан успява да ги победи, но апаратурата, която осигурява връщането му в бъдещето, е повредена безвъзвратно.
Красавицата е възхитена от юначността и благородството на спасителя си, който й предлага просто да я заведе обратно при баща й. Дан се представя с пълното си име - Данислав - но заради заекването му от смущение тя го чува като просто Слав...
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Публикации
На български език
В съвместни издания
- 2006 г. - „Храбри хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“