Разлика между версии на „Мирилайлай“
(→Описание) |
(→Описание) |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
Във владенията на Мирилайлай всичко е потънало в мрак и освен Черната огледална зала, където е тронът на магьосника, Ян Бибиян попада още в Желязната гора, при Кладенчето с живата вода. Обитатели и слуги, начело с [[Лю-лю]], са множество човечета - люлючета. По дърветата в Желязната гора има замръзнали птичета. От там тече и река, чиито води са гъсти и изглеждат метални. Всичко е озарено от зловещо синкаво сияние. В тронната черна огледална зала то се излъчва от ръцете, излизащи от облегалката на трона и сочещи в различни посоки. | Във владенията на Мирилайлай всичко е потънало в мрак и освен Черната огледална зала, където е тронът на магьосника, Ян Бибиян попада още в Желязната гора, при Кладенчето с живата вода. Обитатели и слуги, начело с [[Лю-лю]], са множество човечета - люлючета. По дърветата в Желязната гора има замръзнали птичета. От там тече и река, чиито води са гъсти и изглеждат метални. Всичко е озарено от зловещо синкаво сияние. В тронната черна огледална зала то се излъчва от ръцете, излизащи от облегалката на трона и сочещи в различни посоки. | ||
| − | Мирилайлай има три жени и трите непрекъснато се карат помежду си. Едната, добрата, е Лиана. Другите са злобни и страшни, едната дори се храни с човешки очи. Мирилайлай ги държи скрити и единственият начин да бъдат видени е да се завържат трите косъма в брадата му - железен, сребърен и златен. Както в приказките, на всеки косъм се появява една от съпругите - добрата, Лиана, е сребърният. Именно с нейна помощ Ян Бибиян намира изхода от царството на Мирилайлай, след като го побеждава, най-вече обезвреждайки магите му с дяволската опашка. На края на романа злодеят е поръсен с жива вода, но тя го превръща в огромен мях, който Ян Бибиян рита и пръска на парчета. Едната от лошите жени | + | Мирилайлай има три жени и трите непрекъснато се карат помежду си. Едната, добрата, е Лиана. Другите са злобни и страшни, едната дори се храни с човешки очи. Мирилайлай ги държи скрити и единственият начин да бъдат видени е да се завържат трите косъма в брадата му - железен, сребърен и златен. Както в приказките, на всеки косъм се появява една от съпругите - добрата, Лиана, е сребърният. Именно с нейна помощ Ян Бибиян намира изхода от царството на Мирилайлай, след като го побеждава, най-вече обезвреждайки магите му с дяволската опашка. На края на романа злодеят е поръсен с жива вода, но тя го превръща в огромен мях, който Ян Бибиян рита и пръска на парчета. Едната от лошите жени от живата вода се превръща първо в жаба, която Ян Бибиян, след като я ритва с крак се удря в камък и се пуква. От нея изтича зелена течност с грозно зловоние. На мястото където потича тая вода пониква тютюн. Втората жена, след като Ян Бибиян я плисва с жива вода превръща в змия, която се опитва да убие Ян Бибиян, но той взема камък и смачква главата й. От нея потича жълта течност от която поникват отровни гъби. А от живата вода всички дървета в Желязната гора разцъфват и се раззеленяват. Смъртта на магьосника освобождава и птичките, които се оказват отвлечени деца, а люлючетата се превръщат в работливи мравчици, каквито са били. Враната отново става милото момиче Иа, прегръщат се с освободената си сестра Лиана и в края на „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ се завръщат в родния си град при живия си и ощастливен баща. |
[[Категория:Измислени герои на Елин Пелин]] | [[Категория:Измислени герои на Елин Пелин]] | ||
Текуща версия към 12:42, 4 април 2013
| Герой на: Елин Пелин | |
|---|---|
| Поредица: „Ян Бибиян“ | |
| Характеристика: | |
| Пълно име: | Мирилайлай |
| Поява в: | „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ |
Мирилайлай e измислен герой от романа на Елин Пелин „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“, зъл магьосник, обитаващ черната огледална земя.
Описание[редактиране]
МИРИЛАЙЛАЙ се нарича злият магьосник в първата част от романовата дилогия за Ян Бибиян на Елин Пелин.
За пръв читателят научава за него в разказа на черната врана. Тя е срещнала опечалените родители на главния герой и ги запознава със собствената си печална съдба: как е била дъщеря на богат чифликчия, как по време на разходка в гората разбойници са убили родителите ѝ , а Ян Бибиян я е спасил, като я извел от дебрите и я отвел до града. Там я осиновил морски офицер с по-голяма дъщеря. Двете стояли една нощ до прозореца и гледали бурята, разразила се над пристанището, когато от черните води изплувал страшен кораб, от него се протегнали две дълги ръце, сграбчили момичетата и ги отвлекли от дома им. Това били ръцете на Мирилайлай. Той се оженил за по-голямата сестра Лиана и я затворил в царството си, а по-малката - Иа - превърнал в черна врана.
Ян Бибиян попада в черната огледална земя, където живее злият магьосник, след като е летял с Фют и е изтръгнал опашката му.
Във владенията на Мирилайлай всичко е потънало в мрак и освен Черната огледална зала, където е тронът на магьосника, Ян Бибиян попада още в Желязната гора, при Кладенчето с живата вода. Обитатели и слуги, начело с Лю-лю, са множество човечета - люлючета. По дърветата в Желязната гора има замръзнали птичета. От там тече и река, чиито води са гъсти и изглеждат метални. Всичко е озарено от зловещо синкаво сияние. В тронната черна огледална зала то се излъчва от ръцете, излизащи от облегалката на трона и сочещи в различни посоки.
Мирилайлай има три жени и трите непрекъснато се карат помежду си. Едната, добрата, е Лиана. Другите са злобни и страшни, едната дори се храни с човешки очи. Мирилайлай ги държи скрити и единственият начин да бъдат видени е да се завържат трите косъма в брадата му - железен, сребърен и златен. Както в приказките, на всеки косъм се появява една от съпругите - добрата, Лиана, е сребърният. Именно с нейна помощ Ян Бибиян намира изхода от царството на Мирилайлай, след като го побеждава, най-вече обезвреждайки магите му с дяволската опашка. На края на романа злодеят е поръсен с жива вода, но тя го превръща в огромен мях, който Ян Бибиян рита и пръска на парчета. Едната от лошите жени от живата вода се превръща първо в жаба, която Ян Бибиян, след като я ритва с крак се удря в камък и се пуква. От нея изтича зелена течност с грозно зловоние. На мястото където потича тая вода пониква тютюн. Втората жена, след като Ян Бибиян я плисва с жива вода превръща в змия, която се опитва да убие Ян Бибиян, но той взема камък и смачква главата й. От нея потича жълта течност от която поникват отровни гъби. А от живата вода всички дървета в Желязната гора разцъфват и се раззеленяват. Смъртта на магьосника освобождава и птичките, които се оказват отвлечени деца, а люлючетата се превръщат в работливи мравчици, каквито са били. Враната отново става милото момиче Иа, прегръщат се с освободената си сестра Лиана и в края на „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ се завръщат в родния си град при живия си и ощастливен баща.
