Разлика между версии на „Потребител беседа:Deckard“

Версия от 17:14, 31 май 2013

Категории

Благодаря за помощта! -- Григор Гачев 00:47, 29 януари 2013 (EET)

Моля! Deckard 00:50, 29 януари 2013 (EET)

Поздравления за хубавия сайт! Ще се постарая да помогна с каквото мога, въпреки скромните си познания! Deckard 00:52, 29 януари 2013 (EET)

Сюжет?

Отново благодаря за помощта - и един въпрос.

Ако попълваш инфото за нещо, което си чел наскоро и помниш добре сюжета му, дали би могъл да го вписваш? Горе-долу както вписват сюжети в англоезичната Уикипедия. Не е задължително, но ако ти е удобно и лесно за някое произведение, ще е много добре дошло. -- Григор Гачев 12:54, 1 февруари 2013 (EET)

Здравей! Радвам се, че мога да бъда от полза. Чел съм всички произведения, за които създавам нови страници, но подробностите около сюжетите бързо избледняват в паметта, особено ако е минало повече време. Ще прегледам отново разказите, които съм чел сравнително скоро и ще се помъча да си спомня повече за сюжетите им, за да напиша по едно кратко резюме.Deckard 19:43, 1 февруари 2013 (EET)

Благодаря ти от сърце!

И едно уточнение: „самостоятелни издания“ иде да рече в статиите за произведения издания на произведението поотделно, а не на автора. Примерно сборник разкази от един и същи автор представлява по отношение на разказите издаване в съвместни издания. -- Григор Гачев 20:08, 4 февруари 2013 (EET)

Благодаря за уточнението. --Deckard 19:30, 5 февруари 2013 (EET)

Една нахална молба. Възможно ли е в раздела Сюжет принципно да даваш нещо по-близо до сюжет? Сега обикновено в него попада по-скоро рекламен тийзър. -- Григор Гачев 15:07, 28 февруари 2013 (EET)

Умишлено не добавям пълните сюжети на разказите, тъй като целта ми е да предизвикам интерес към тях у потенциалния им нов читател. Според мен "БГ-Фантастика" е един прекрасен проект, който е изключително важен за развитието на жанра по две основни причини:

• Сайтът ни дава възможност да каталогизираме цялата енциклопедична информация за българската фантастика и по този начин да я съхраним в леснодостъпен електронен формат за бъдещите поколения.
• Чрез него ние можем да популяризираме любимите си "полу-апокрифни" произведения пред много по-широк кръг читатели и по този начин да предизвикаме интерес към жанра дори у хората, които по една или друга причина са скептично настроени към него.

Желанието на един колебаещ се читател да разбере какво точно ще се случи на края на даден разказ може да се окаже решаващо при следващото му посещение в книжарницата или при разглеждането на богатите каталози на електронните библиотеки. Знам, че сайтът в никакъв случай не е създаден с рекламна цел, но искрено вярвам, че популяризирането на жанра е от огромно значение за привличане на нови почитатели на българската фантастика. Според мен много от нашите писатели-фантасти са на световно ниво и заслужват да бъдат четени поне в собствената си родина, но за тази цел книгите им трябва да се справят с нелеката задача да се преборят за читателско внимание на доминирания от чуждата литература книжен пазар у нас. Ето защо съм на мнение, че един от пътищата за излизане на българската фантастика от сегашното й незавидно положение е нейните фенове да се опитат да я представят по колкото се може по-атрактивен начин пред широката публика, тъй като никое изкуство не може да оцелее без хора, които да го ценят и да изпитват необходимост от съществуването му.

С най-добри пожелания , --Deckard 00:13, 1 март 2013 (EET)

Ами виждаш ли, днешният читател масово е изгубил интереса си към фантастиката като цяло. Няма как да го хванеш на стръв с манджа, която той не яде. Повече шанс имаш именно ако му покажеш цялото ястие.

Плюс това, БГ-Фантастика все пак е енциклопедия, а не рекламна страница. Ако се опитваме да я обърнем на рекламно поле, ще оставим у читателя естествената реакция при нахално рекламиране на нещо на място за енциклопедична информация - че действието го отблъсква, респективно нещото вероятно не струва... Рекламата е редно да е другаде - тогава ще има ефекта си. Като подменяме енциклопедичност с рекламност не получаваме добра реклама - получаваме лоша енциклопедия. -- Григор Гачев 01:27, 1 март 2013 (EET)

Разбирам опасенията ти и уважавам позицията ти по въпроса. В такъв случай ще продължа работата си по проекта като добавям само енциклопедична информация и ще прекратя всякакви опити за популяризиране. --Deckard 03:04, 1 март 2013 (EET)

Благодаря от сърце за разбирането. И мисля, че конкретно тук енциклопедичността е най-добрият начин за популяризиране. -- Григор Гачев 21:19, 1 март 2013 (EET)

Работа като за бот

Ако имаш да вършиш големи количества еднообразни корекции, които има как да бъдат „механизирани“, защо не ги оставиш на Ботчо? Драсни ми какво с какво трябва да се замени и горе-долу къде из уикито, и ги имаш. (Версията му, която ползвам в момента, още не е твърде стабилна, иначе направо бих ти я пратил.) -- Григор Гачев 01:24, 17 март 2013 (EET)

Благодаря за предложението. Така работата ни много ще се улесни и ще можем да се фокусираме върху важните неща. Една от възможните задачи, за която се сещам на първо време, би могла да бъде въвеждането на курсивен текст за линковете към всички произведения и издания (стига възможностите на програмата да го позволяват), като същевременно линковете към годините преди тях и издателствата след тях бъдат оставени без наклон. Ще помисля за други възможни идеи и ще ти пиша ако ми хрумне нещо. --Deckard 16:32, 17 март 2013 (EET)

Имаше навремето едни спорове дали произведенията трябва да са курсивни или не, и май не стигнахме до съгласие. Така че по този въпрос гледам да не се меся - всеки да ги прави както иска. Иначе технически е възможно да стане автоматично, поне в повечето случаи. Давай и още идеи, добре дошли са. -- Григор Гачев 11:13, 19 март 2013 (EET)

Подозирам, че аз съм бил един от спорещите ;) – но да кажа и тук:

От гледна точка на българската граматика, няма никакво оправдание да ползваме хем кавички, хем курсив за едно и също нещо, каквото е заглавието на един текст. (Ако кавичките обозначават едно, например цитат или мисъл, а курсивът – друго, например натъртване, тогава вече има.)

Сега да решим: само кавички; или само курсив?

Лично аз съм противник на курсива, заместващ ограждането в кавички. По една причина – не се запазва при копиране на текста в някаква външна система (а не вътре в уикито). Кавичките си остават, където и да го разнасяме.

(Този разговор май трябва да го изнесем на някоя по-централна страница. Да привлече вниманието и на другите редактори.) --k. 23:39, 20 март 2013 (EET)

Всички редактори, които в момента работят по уикито, пишат тук напоследък.

Бих добавил, че доколкото разбирам от българска граматика, заглавия на книги не е нужно да са курсивни, но е нужно да са в кавички. Но това е лично мое, не напълно информирано мнение. -- Григор Гачев 13:34, 21 март 2013 (EET)

Здравейте, г-н Ненов! Моите поздравления за отличната работа, която вие и целият екип на „Човешката библиотека“ вършите неуморно и безвъзмездно в полза на българската фантастика.

По въпроса за курсивните текстове съм съгласен с вас, че няма граматическа причина да се използват за произведения и издания при наличието на кавички. Разгледах няколко статии за писатели в Българската Уикипедия (1, 2, 3) и забелязах, че там изглежда също няма установен стандарт за употребата им. Лично за мен няма голямо значение кой от двата варианта ще бъде обявен за официален и нямам нищо против курсивът да отпадне. Поздрави, Преслав Костов. --Deckard 19:09, 21 март 2013 (EET)

Благодаря сърдечно! Може ли на „ти“, че инак почвам да се чувствам като чичко... :D

Нека тогава оставим предложението на Григор – всеки редактор да преценява сам. Важното е в рамките на една статия да се ползва еднакъв стил... и понеже почвам да пиша баналности, по-добре да си лягам. Лека нощ/работа/редакция, Кал --k. 00:01, 22 март 2013 (EET)

Съгласен. --Deckard 21:06, 22 март 2013 (EET)

Издания на „Стено“

Deckard, сигурен ли си в данните за изданията на „Стено“? Че имам някои съмнения… -- 195.96.236.65 13:37, 29 май 2013 (EEST)

Здравейте! Аз не притежавам нито едно от изданията на ИК „Стено“ на хартия и основният ми източник на информация по въпроса е библиографския сайт sfgb.us. Ако смятате, че някаква част от данните за ИК „Стено“ не отговарят на истината или че вашият източник на информация по темата е по-достоверен от моя, бих се радвал да въведете необходимите корекции в създадените от мен статии за въпросните издания. Две глави винаги мислят по-добре от една, а двама добросъвестни редактори със сигурност биха били по-полезни за развитието на споменатите статии от един. Поздрави! --Deckard 14:33, 29 май 2013 (EEST)

А, щом е от там – добре; сигурно моите екземпляри са дефектни. -- 195.96.236.65 08:31, 31 май 2013 (EEST)

Бихте ли уточнили с какво вашите екземпляри се различават от описанието в енциклопедията sfbg.us? --Deckard 13:04, 31 май 2013 (EEST)

Много Ви благодаря, Deckart! Именно „добросъвестни“ потребители като Вас, които си присвояват чуждият труд, ме амбицират да продължавам да хабя време, нерви и пари, за да поддържам и попълвам SFBG — за да има с какво да „помагат“ на сайтове като този. И тук не става въпрос за правила, принципи или предвидени технически средства… не; очевидно те са само проформа. Не става въпрос и за елементарна логика — с какво точно помагате, качвайки информация, която нито можете да потвърдите, нито да оспорите? Не. Става въпрос единствено за възпитание (мрежов етикет) и уважение към чуждия труд.

Тъй като напоследък злоупотребата е единствената употреба на SFBG, която наблюдавам, ще посветя следващите няколко седмици на размисъл дали подобни проекти имат почва у нас, или просто провокират най-лошото у хората. Дотогава… продължавайте да „помагате“ по същия начин и нека уикито да продължава да се пълни с каквото и да е. И не е нужно да ми отговаряте; от доста години влизам тук все по-рядко… поради същите причини. -- Mandor 18:14, 31 май 2013 (EEST)