Разлика между версии на „Клонингите си отиват (Издателство Весела Люцканова, 2004)“
м |
|||
Ред 39: | Ред 39: | ||
На страница 4 има следното посвещение: ''На Нели и Стефан с обич''. | На страница 4 има следното посвещение: ''На Нели и Стефан с обич''. | ||
− | |||
''Текстът на ІV корица гласи:'' | ''Текстът на ІV корица гласи:'' | ||
Ред 54: | Ред 53: | ||
''Весела Люцканова'' (ръкописен подпис) | ''Весела Люцканова'' (ръкописен подпис) | ||
− | |||
[[Категория:Издания - Издателство Весела Люцканова|Клонингите си отиват]] | [[Категория:Издания - Издателство Весела Люцканова|Клонингите си отиват]] |
Версия от 11:21, 21 септември 2014
Клонингите си отиват | |
роман — научна фантастика, социална фантастика | |
автор: | Весела Люцканова |
Издание: | първо |
Издателски данни: | |
Издадено в: | България |
Език: | български |
Кога: | 2004 г. |
Издателство: | „Весела Люцканова“ |
Формат: | 84 х 108/32 |
Страници: | 288 |
ISBN: | 954-311-017-4 |
Екип: | |
Художник: | Валентин Киров |
Редактор: | Вихра Манова |
Печат: | „Инвестпрес“ АД |
Поредица: | |
Име: | „Колекция Автограф“ |
„Клонингите си отиват“ е третият научнофантастичен роман на писателката Весела Люцканова от цикъла ѝ за тези необичайни същества. Състои се от три големи части: „Мария фон Еди-коя си“, „Обиколките на Стивън“ и „Доктор Калахан“.
Други
На страница 4 има следното посвещение: На Нели и Стефан с обич.
Текстът на ІV корица гласи:
С този роман моята сага за клонингите приключва. Когато през 1971 година написах първия „КЛОНИНГИ“, смятах, че той ще бъде единствен. Но създаването на клонингите от мечта на човечеството се превърна в доказана заплаха (за мен винаги е била такава), обещаваща не безсмъртие, а израждане и преждевременно остаряване.
ВСЕКИ Е ЕДИНСТВЕН И НЕПОВТОРИМ, моето верую.
Много години преди шумната реклама на Клонейд, че са създали първото клонирано бебе, написах втория роман „Клонингите се завръщат“. И в него като че ли бях описала точно тази клиника с жаждата за слава и пари. И власт. Само че след шумната реклама последва убийствено мълчание. Защо?
Защото заплахата от израждане е истина. Всеки е неповторим. Дори учените се убедиха, че бъдеще има единствено в репродуктивното клониране и особено в стволовите клетки, така щедро захвърляни с пъпната връв при раждането. И ето че се роди и последният роман от сагата „КЛОНИНГИТЕ СИ ОТИВАТ“.
А темата за клонингите ме преследваше години наред, за да започвам отново и отново да пиша за тях. Каква ще бъде следващата ми тема? Нека да остане изненада за вас, мои читатели!
Весела Люцканова (ръкописен подпис)