Разлика между версии на „Сто години самота“
м (дребни) |
м (дребни) |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
* [[2007 г.]] - сб. „[[Мигновечност (Издателство Аргус, 2007)|Мигновечност]]“ - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]] | * [[2007 г.]] - сб. „[[Мигновечност (Издателство Аргус, 2007)|Мигновечност]]“ - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]] | ||
| − | * [[2012 г.]] - [[Дружество на българските фантасти | + | * [[2012 г.]] - [[Дружество на българските фантасти "Тера Фантазия" (блок материали, "Везни" 2/2012)|сп. „Везни“, бр. 2/2012]] |
Версия от 15:07, 18 март 2015
| Сто години самота | |
| Автор(и): | Атанас Петков Славов |
|---|---|
| Първо издание: | 2007 г. - България |
| Жанр(ове): | психологическа фантастика |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | разказ |
| Поредица: | |
| Цикъл: | Фантастична седморка разкази по световно известни заглавия |
| Предходно: | „Война и мир“ |
| Следващо: | „Матрицата 4: Резолюции“ |
„Сто години самота“ е къс разказ на Атанас П. Славов в жанра психологическа фантастика.
Сюжет
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Далечно бъдеще. Комисия от хора на изкуството анализират творчеството на астронавт, останал сам преди сто години на далечна планета. Той е завещал след себе си прекрасни романи, картини, музикални композиции. А всъщност още в първите дни след аварийното си кацане е бил погълнат от местно същество, което се храни с другите, създавайки симбиоза. И тъй като няма защитни реакции срещу високоразвитата нервна система на земния пришълец, последният става доминантен в хибридното същество. Така че създаденото през тези сто години е от... човек? Кое всъщност прави човека? Тялото му ли?
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
